Човек се познава по пиянството |
Lucrezia |
2009-04-26 18:57 |
Не знам дали майката се познава по детето, пък и въпросът не ми се види от първостепенна важност в момента. Но със сигурност човек се познава най- добре в онзи прекрасен момент между наздравиците и сутрешните камбани в натежалият кифоч.
Това са и кратките часове ( в случая на Тошко са дъъъълги денонощия обаче!), в които обитателите на Къщата или забравят за камерите напълно или им спретват показна антидемонстрация в стил Део. Явно зависи от самоконтрола на индивидуалният играч, от това дали има някаква опресивна склонност, пък и от количеството погълнати течни емоции.
Сърфисирали комплекси, стремеж за обсебване на всеобщото внимание или за изолация с похлипване ( което технически е същото), похотливи погледи с примляскване, задълбочена темерутщина, агресивна мъжкария, среднощни бирени откровения с провлачена интонация – сценариите са много.
От това, което успях да видя – няма почти никакво разминаване между пияната и трезвата Софи, а разминаването между пияният и трезвият Хазарт е най – фрапиращо. Сещате се тогава на кого му струва най –много театрални усилия, за да запази имиджа на силен, мълчалив и трезвомислещ тип. И кой се проваля най – гръмко в същите. В миманса някъде остават до сълзи забавната Божидара, дето налита на всичко, що се води Хомо Сапиенс, вечнообяснителният до путкинство Саша Антунович, Дианчето Самовлюбенова с тюламорените претенции и хлиповете по нероден Петко и подхвъркачето Део – почти сърцераздирателен в отказа да изпълни пионерското поръчение, докато напсува дружинният председател – иииии, Спартак същи – венсеремос...
Хазартът обаче дялкаше образът на хитрият невъзмутим творец с единствена слабост към щерка си, с която проведе два абсолютно идентични разговора с изповедалнята (аз поне гледах два- дано не са били повече!). Преценяващ умно, над нещата, неебателен и в същото време отдаден на каузата до фанатизъм. Някак си се опитваше да си купи имидж на най-големият пичага, на порасналият софийски дрисльо, ма си плати за това образоизграждане с 200 марки и едно прасе. Нескопосано, по селски, и намирисващо на корупция в буквален и преносен смисъл...Щото лъсна сизифовият труд зад полирането на този имидж, базиран на всичко анти, дето нямаше как да не го отрови с агресивният си заряд. Античалга, антигейове и най-вече анти-прости-клявки-по-които-мога-да-плюя-в-спалнята-ма-това-не-ме -прави-лош имидж. Ице, Ице- да та еба у звездата...
|
*** |
Jbrul |
2009-04-26 19:34 |
Все пак, Ицо доста точно улавя "същността" ;))) на хората в къщата - това не можем да му отречем поне. Вчера доста се посмях на "Пипи превъплащението" му...
Иначе съм съгласна с теб, че когато е трезвен се опитва да играе роля (и той като всички), при това ролята му е доста скучновата за гледане. В началото очаквах той да е от хората дето ще правят най-голямо шоу, ама....
Напоследък не гледам много, така че пропуснах пиянските му изцепки, предимно четох за тях, поради което - няма да си позволя да ги коментирам. Но по принцип съм съгласна, че когато пийнеш и ти се Олабят спирачките (и чакрите):))), идеално се вижда разликата между това какъв си и какъв се опитваш "да го играеш". А явно при Хазарта, има видими разлики...
|
... |
zigfrid |
2009-04-26 19:54 |
Добре, че се напиха, та показаха с Део и някои истински черти. Кроткото дете Део се беше разчервил и запенил да крещи на ББ да ги показва готини, а Ицо се лигавеше гадно с Милко и Божидара.
Софито като си пийна беше толкова весела и готина, нищо различно от трезвото състояние.
|
Lucrezia |
KoKo2 |
2009-04-26 20:58 |
|
Стига с това знаменито пиянство на Ицо де. Не съм го гледал, но и не вярвам, че е било толкова сензационно и разкриващо неква гадна същност на Хазарта. Дайте един линк да го видя и изкоментирам.
|
Jbrul |
KARTOFF2 |
2009-04-26 21:02 |
|
същността на хората е улавят всички, не е чак толкова трудно
|
KARTOFF2 |
KoKo2 |
2009-04-26 21:03 |
|
Номерът е че Ицо акцентира където трябва и майсторски я пресъздава.
|
KARTOFF2 |
Jbrul |
2009-04-26 21:05 |
лесно е за интелектуални типове като теб Тофи ;))) Ние по-простичките, трудно ги улавяме тези детайли....
Аз например, все още не разбирам защо така оплюха тази прекрасна и напълно съвършена жена Аня Пенчева?!!! цъ цъ цъ ;)))
|
Исках да кажа |
KoKo2 |
2009-04-26 21:12 |
|
пресъздава същността им и майсторски я пародира. Е, на някои от тях. На по-фрапиращите случаи със странни същности, хахах
|
Бедна ми Лукреция, |
karmela |
2009-04-26 21:26 |
|
не се коси - и многотомно издание да спретнеш, не можеш се мазна на Ицо на кутрешката! Пийнал или не, усмихнат или гневен- Ицо е истински и най-важното-не е злобар! Затова той ще е там, а ти ще съскаш по форумите...
|
:) |
Lucrezia |
2009-04-26 21:34 |
Кармелке, айде да кажеш нещо относно написаното, а не за авторът му, ако може. :)
То пък голем келепир да те вкарат в неква къща да правиш сеир на подхилкващият се зрител- ай мерсим:)))
|
:) |
Lucrezia |
2009-04-26 22:27 |
|
Брях, пиянството явно не е на мода във форума, трият ли, трият трезвениците:)))
|
. |
sorsha |
2009-04-26 22:39 |
|
Напиването променя поведението и лишава личността от самоконтрол. Виждала съм свестни хора, които и като се напият пак са свестни и слънчеви. Виждала съм и свестни хора, на които алкохолът им вади тъмната страна. Така че, не бих си вадила заключение за характера на даден човек в зависимост от неговото пиянство.
|
.. |
dindrane |
2009-04-26 23:17 |
|
Алкохолът разрушава самоконтрола и истинският характер, емоция и отношение на човек се показват.
|
... |
sxs |
2009-04-26 23:47 |
Т.е., аз като се напия и правя некви глупости означава, че това ми е характера и тва съм АЗ? Тц, по цел ден съм си една и съща, само дето като се понапия и ми падат задръжките. Демек същата съм си ,но без самоконтрол. (брей оназ летящата, Ивайла, без метла за тва ли не пие)
Харесвам Ицо. Но не ме е изненадал с нищо. Много видимо и през цялото време му личи че е супер стегнат. Дори в някои моменти съм в неприятно очакване да избухне. Заяждането с Милко (смотолеви, че 200човека го чакат да го шамароса) беше като желание да сбъдне детска мечта, която вече му се струва глупава, но не се отказал от нея. А какво наистина мисли той можем да гадаем, или да търсим в текстовете. Знам ли...
|
In vino veritas |
sher |
2009-04-26 23:47 |
Но със сигурност човек се познава най- добре в онзи прекрасен момент между наздравиците и сутрешните камбани в натежалият кифоч.
Че определени страни от личността на човек експлицират в резултат на алкохолно опиване е несъмнено, но чак пък това да е тестът за същността човешка – струва ми се твърде неаргументурано и меко казано несериозно. Е ли нужно човек да се подлага на подобни древни инициационни практики, за да разкрие истинския си “селф”?!
Несъмнено вулгарно-инфалтилната еуфория на Ицо беше леко смущаваща, минимум забавна и в достатъчна доза компрометираща. Но...
1.Не виждам нищо лошо в това, човек да си налага автоцензура, особено когато е в центъра на прожекторите, пък било то и с цената при определени обстоятелства да лъсне т.нар. му същност.
2.Тази постъпка го преземи и развенча стерилния му, до този момент, имидж на благ алтруист (което си е точка към неговия актив). Никой не обича съвършените!
3.Тематиката на “спиритуалната” шегичка не беше никак случайна – да не забравяме, че основният обект на неговата алкохолно индуцирана откровеност беше Милко и неговата сексуалност. Прословутият епизод на афиширана интимна близост с чалга фароана, едва ли е бил по вкуса на известния с бунтарството си рап идол Ицо Хазарта. С това си “излагане” той де факто защитава собственото си Его, застрахова се срещу евентуалното си компрометиране в приятелския кръг, не подвежда феновете си и удря пиянски шамар на “гнусната” чалга. 4 в 1. :)
Ай, наздраве! :)
|
:) |
Lucrezia |
2009-04-27 13:11 |
Яяя, какъв радващ пост, напомня ми моята форумна младост :)
Че определени страни от личността на човек експлицират в резултат на алкохолно опиване е несъмнено, но чак пък това да е тестът за същността човешка – струва ми се твърде неаргументурано и меко казано несериозно. Е ли нужно човек да се подлага на подобни древни инициационни практики, за да разкрие истинския си “селф”?!
Тъй като същината човешка е достатъчно комплицирана, не смятам да я лимитирам до поведенческите проекции на цензурата в лицето на суперегото. Затова ми се струва, че човек е по – близо до вътрешната си есенция, когато егото му хвърля гюбеци, освободено от хроничната обремененост на морала и социалната рестриктивност, която носи. :)
Несъмнено вулгарно-инфалтилната еуфория на Ицо беше леко смущаваща, минимум забавна и в достатъчна доза компрометираща. Но...
Само със забавна не съм съгласна – щех да се изкефя доста повече, ако примерно си беше сложил червило и перука и беше налетял в хиперсексуално неудържим порив на някого в мъжката спалня, ма това си е мое виждане за нещата. :)
1.Не виждам нищо лошо в това, човек да си налага автоцензура, особено когато е в центъра на прожекторите, пък било то и с цената при определени обстоятелства да лъсне т.нар. му същност.
Пък според мен точно това е лошото – апарентното разминаване между онова, което искаме да представим и онова, което чичко C2H5OH e решил да изкара от клокочещото ни подсъзнание.
2.Тази постъпка го преземи и развенча стерилния му, до този момент, имидж на благ алтруист (което си е точка към неговия актив). Никой не обича съвършените!
На една салата дресингът се слага в края, доколкото знам. Образът на благият алтруист не беше изграден с категорична непоколебимост. Ще елаборирам върху това, което имам предвид. Значи, Ицето влиза в къщата с гаменски имидж на рап-бунтар, който отчаяно държеше да покаже социалната си непримиримост. И който усещаше обаче, че за да бъде взет насериозно, трябва да покаже сила, мълчаливост, дозирана злободневна сатира и зряла отговорност тоже. Но преди да е забъркал още тази микстура, се върна на изходно ниво 'квинтесенциален дрисльо'. Не му стигнаха нито търпението, нито психологичните инструменти, за да изгради образът, който искаше да представи. Ми що беха напъните, питам аз. Ако си беше просто дрисльо от край до край, можеше да спечели повече симпатии.
3.Тематиката на “спиритуалната” шегичка не беше никак случайна – да не забравяме, че основният обект на неговата алкохолно индуцирана откровеност беше Милко и неговата сексуалност. Прословутият епизод на афиширана интимна близост с чалга фароана, едва ли е бил по вкуса на известния с бунтарството си рап идол Ицо Хазарта. С това си “излагане” той де факто защитава собственото си Его, застрахова се срещу евентуалното си компрометиране в приятелския кръг, не подвежда феновете си и удря пиянски шамар на “гнусната” чалга. 4 в 1. :)
Ако Ицето е толкова убеден в ненакърнимостта на своите бунтарски убеждения (1), сексуалност (2), приятелски адмирации в тесен и недотам кръг (3), творческа състоятелност (4) и личностни диспозиции (5) – наистина ли му е нужно срита вербално някого на пияна глава и после да мънка извинително? 5 в 1 са тук, ама контрапункти с въпросителен подтекст...:)
Мии, ай наздраве! :)
|
.. |
Ann |
2009-04-27 13:56 |
|
Последния отговор на Лу е на толкова високо терминологично ниво, че нищо не разбрах, но този на Шер го разбрах и съм съгласна с нея/него. Така изглеждат нещата и в моите непрофесионални очи, но сега няма време да се обосновавам :)
|
:) |
Lucrezia |
2009-04-27 14:11 |
|
Анн, кажи кое не разбра, щом има шанс ако ме разбереш да се съгласиш с мен:))))
|
Lucrezia |
KoKo2 |
2009-04-27 14:33 |
|
И аз не съм съгласен с тебе. Не те разбрах, ама знам какво искаш да кажеш, щото го казваш поне 5-6 пъти вече. И не съм съгласен, аз да ти кажа. Кажи ми ся, кво толкова е извършил Ицо, та не можеш да простиш ? На Милко ли посегна , а да не би да го е изнасилил нещо ? А и милко ако се е правил през цялото време на света вода ненапита, не мислиш ли, че това е вбесило Хазарта ? Щото на мене ми се струва, че точно Милко е попрекалил с играта.
|
Подправките към салатата с име |
KoKo2 |
2009-04-27 14:37 |
|
Милко Калайджиев май бяха доста. То не бяха книги със сложна и почти неразгадема стилистик, все едно писани на Есперанто. То не беше пеене до скъсване на прословутото парче в разни варианти. Май само в Диско-вариант не го изпя човека, времето не му достигна. Инак, кво щеше да попречи на Милко на Бони М да се направи. хахах
|
Lucrezia |
KoKo2 |
2009-04-27 14:41 |
|
Впрочем, човек и по очите се познава. Ти кога видя очите на Милко ? Аз така и не успях да ги видя през тия цайси. А що не ги свали тоз Милко, само той може да каже. Все пак, аз държа един човек да гледа открито. На бай Милко това май не му се удава. За разлика от Хазарта.
|
