tigar |
qwertius |
2009-03-25 11:12 |
|
Осъзнай се, писал съм ти някои неща за твоя любимец.
|
Куерти |
tigar |
2009-03-25 11:15 |
|
Ще ти скъсам червения билет:))))))))
|
tigar |
qwertius |
2009-03-25 11:21 |
|
Ще се скрия в миша дупка и ще го опазя:)
|
Куерти, |
adrianaa |
2009-03-25 11:59 |
Ама ти да не си от тия дето са на всеки километър, бе?А знайш да пускаш фитили на всеки сантиметър...ааааа
Ами то управляващите, вместо да дигат бариерата за коалициите,да земат направо да си гласуват връщането на член 1..еб...и
|
Бащата на Кошлуков |
asdfghjkl |
2009-03-25 12:38 |
|
Бащата на Кошлуков е роден 1925. Беше невероятно готин човек, а сестра му е 14 години по-голяма от него.
|
Eeeee... |
AZ_14 |
2009-03-25 18:31 |
|
Баща му е бил войник и е участвал в залавяне на партизани,на 20год. е бил тогава.Големи сте Шерлокхолмсовци обаче.....В досието на Кошлуков ясно е указано,че е бил агент доста преди казармата.Никакъв дисидент не е той,спрете да му се възхищавате,будите съжаление.Тодор Славков е по-голям дисидент от него,повече вицове за бай Тошо излязоха от неговите уста,още по онова време. Стига фантазии колко е велик Кошлука,то се видя от цялата му кариера с Желев,Доган,Симеон......все велики реформатори,ей заради такива боклуци още ще си седим в блатото...
|
AZ |
tigar |
2009-03-25 18:34 |
|
Тоя път говориш пълни глупости. Нещо повече. Смятам, че някой си е присвоил ника на Аза и говори от негово име. Нещо не ми се връзват нещата.
|
има нещо |
tigar |
2009-03-25 18:36 |
|
АZ-a Пропагандатор на комунизма???? Не, това не може да бъде вярно.
|
Еее па |
adrianaa |
2009-03-25 19:18 |
|
да вземем да издигнем в култ Тодор ,щото разказва вицове за дядо си, признава си за готиния живот и въобще е пич и половина.Еми не става.Единия се е борил да постигне нещо, докато другия се е борил с момите в кревата.Колкото и грешки да е допуснал Кошлука не мога да го сложа на един кантар с тоз келеш.
|
Николай Колев-Босия |
AZ_14 |
2009-03-25 19:40 |
За митичното агентурно и дисидентско минало на Емил Кошлуков е изписано какво ли не, но всички писания са в една или друга степен митологизирани и твърде далеч от, това, което се е случило с него в ония години. Смея да твърдя, че аз съм сред малкото, на които е известна цялата истина, при това почерпена от извора по стечение на обстоятелствата. С Емил бяхме дори приятели. Сега не сме.
Каква е истината за агентурно-дисидентското минало на Емил Кошлуков? Той е вербуван от Шесто управление на ДС още като ученик в английската гимназия в Пловдив. Знаех дори името на вербовчика му, но мина доста време и вече съм го забравил. Парадоксалното е, че Емил никога не би помирисал дори затвор, ако неговият водещ офицер от Шесто не беше се престарал. По това време различните управления на ДС си помагаха, “командироваха” си агентите по различни поводи, но в същото време водеха и яростна борба за влияние и територии.
От двата основни мита, за Емил Кошлуков, единият от които е, че бил попаднал зад решетките заради талантливо разказване на вицове и другият – заради подбуждане на войници от поделението, където е служил, към бягство, преминаване на държавната граница и т.н., близо до истината е втората версия, само, че с обратен знак.
Тя касае не бунтаря, а агента Кошлуков.
Емил влиза в казармата. Водещият му офицер от Шесто се престарава в стремежа си да трупа актив, и продължава да възлага на агента си задачи. Трябва да провери кои от колегите войници са податливите на вражески влияния. И Емил наистина започва да подтиква трима свои авери от поделението към бягство. Омайва ги с приказки, но явно агент на военното контраразузнаване донася какви ги върши Емо и скоро Кошлуков започва да усеща, че ВКР-то му диша във врата. Решава се на отчаян опит. Опитва да си отсече пръст, за да бъде уволнен, преди да го пипнат. Закъснява и попада в лапите на ВКР. Военното контраразузнаване си мисли, че е заловило истински бунтар-провокатор. Някои доволно потриват ръце и сънуват отличия.
Пред военния следовател Кошлуков хленчи, реве, тръшка се и изпява всичко.
Ситуацията е парадоксална, всъщност трагикомична. Емил съвестно изпълнява дълга си в служба на отечеството в качеството си на агент на Шесто, но в същото време нарушава военните закони, като действа на територия под “юрисдикцията” на ВКР. Между Шесто и Трето управление се разразява чутовна разправия. Скандалът стига до шефа на ДС Григор Шопов. Шесто иска да го спаси от затвора, ВКР-то иска да го тикне зад решетките за назидание на шестаците - друг път да не навлизат в чужда територия. Скандалите и следствието си текат, а междувременно Кошлуков повторно е вербуван за агент на Трето лично от Рахни Торозов, който е началник на ВКР на Трета армия. Това става в стаята на убития след време военен прокурор Николай Колев. Накрая на Григор Шопов му писва. След няколко посещения в кабинета му на хората от двете хванали се за гушата управления, гони и едните, и другите, и отсича: “Спорът да реши генерал Капитанов". Той тогава е главен прокурор на Въоръжените сили. Генералът естествено взема страната на ВКР и Емил Кошлуков отива в затвора. Само че присъдите му не са за подбудителство, а заради опит за самонараняване с цел отклонение от военна служба. Тогава присъдите се акумулираха и Емил отиде зад решетките с по-голямата присъда от 6 години. В края на краищата
Емил става жертва на наказателната акция спрямо Шесто управление за навлизане в чужда територия.
Знам всичко това от първа ръка, защото покойният прокурор Николай Колев ми е показвал досието на Кошлуков.
Чел съм и писмата, с които той пише на един младши сержант, че иска да правят любов. Те също са приложени към делото.
Когато Емил отива в Старозагорския затвор, парадоксът става още по-голям, защото много вероятно е двойно вербуваният вече агент Емил Кошлуков да се е превърнал в троен суперагент. Главното управление на затворите пък си бяха друга губерния, която си имаше своя собствена агентура. И задачите на неговите агенти бяха да следят...агентите на другите управления на ДС. А затворникът Емил Кошлуков още от самото начало разполагаше с безпрецедентни за затворническите порядки екстри. В затвора имаше около десетина “владишки” длъжности. Такива бяха лавкаджията, кинаджията, библиотекарят и т.н. Такива ставаха тарторите с дългогодишен стаж или някои затворници с особен статут. Новобранецът Емил от самото начало стана библиотекар. Привилегиите му бяха практически неограничени. Той и другите десетина богопомазани имаха право на “лайф из лайф”. Алкохол, излизането навън, чукането и гостуванията при близките им не бяха никакъв проблем за тях. Колкото до хомоизявите на Емил в затвора, той и за това имаше неограничени възможности. Прозвището му беше Куклата, защото беше хубавичко момче. Сега аз не знам, коя точно от трите “цитадели” се е погрижила за комфорта му в затвора, но екстрите бяха факт. Може би все пак най-много Шесто се е грижило за него. Защото известно време прекара в килията на Живко Попов. Знаеше се, че всичките съкилийници, които му пращаха, бяха агенти, за
да разберат къде е скрил златото Живко Попов след аферите в Комитета за култура.
По едно време в килията му бяха трима – Емил и един Стоян, който си беше офицер от ДС. Той дойде с легенда в Старозагорския затвор – бил от телевизията и ужким избягал в Щатите, опандизили го и го пратили в килията на Попов и Емо. Само че Живко Попов беше печен и никой от агентите, които му пращаха, така и не успя да разбере нещо.
Накрая беше освободен предсрочно. Най-напред получи една от така наречените “помиловки”, каквато никой политически затворник не е получавал, а после последва и предсрочното освобождаване, при положение че, му оставаше повече от година, което също беше без прецедент. Практически никой политически затворник не получи такова нещо и всички излежаха присъдите до 1990 г., когато бе обявена амнистията за всички политически.
Кошлуков беше освободен в края на 1988-ма и през декември побърза да отпраши за София. Оставаше му да дослужи още една година, но лично Добри Джуров подписа заповедта, с която отложи влизането му в казармата. Емил кандидатства английска филология и през есента на 1989-та вече беше студент. Властта вече се клатеше неудържимо и аз го подбъзиках още септември – млади хора сте, срамота е да не си покажете отношението към комунизма, трябва да си създадете организация. Така аз и Пламен Даракчиев им помогнахме да си създадат независимото студентско дружество. Тогава на трети октомври Емил ми рева да му дам гаранции, че няма да го изхвърлят от университета, ако вземе да прави студентска организация. Аз му казах, че не мога да му дам такива. Кой съм аз, че да му давам гаранции. А шестаците нямаше начин да не са го потърсили. Кой ще остави един агент да бездейства. В него са вложени пари, вложен е интерес и не могат да го оставят да не бачка. Мисля, че задачката му е била да профилактира студентските действия.
Преди доста години, някъде в началото на 90-те, имаше един случай, който се забрави, а може би по-скоро се потули. Хванаха Емил посред нощ, на място, излязъл по чехли навън да гърми с пищов едни кучета пред квартирата, където живееше. Нито го арестуваха, замотаха нещата, прикриха го и толкова. Това се случи преди за замине за САЩ да учи политология. Ако се вярва на униформените и някои ченгета от ДС, той е бил горе с любовника си и оня му казал, че кучетата му развалят рахата. И Емил тръгнал да ги стреля. Това е версията, която ми е разправяна. Признавам, че не съм я проверявал.
Това е истината за Емил Кошлуков. Звучи потресаващо. Но аз никога не говоря неща, в които не съм сигурен."
Николай Колев-Босия
|
Дано това помогне за истината! |
AZ_14 |
2009-03-25 21:02 |
ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
priatel 2009-03-24 02:26
Не познавам Кольо Босия, но според биографичната справка, публикувана в Omda.bg, той се занимава с PR и реклама. Представям си какъв хонорар е договорил, за да стигне до истерия и да изопъчава документи и факти, които лесно могат да се проверят.
Младото поколение трябва да знае историята такава каквато е, а не изопъчена и окастрена от интересите на бързо забогатели политически олигарси. Познавам Емил от ученическите години и бях свидетел на тези събития. Затова искам да разкажа.
Емил не беше като всички останали съученици. Той четеше много, говореше по всякакви теми и винаги имаше мнение по всички въпроси. Не се подчиняваше на конюнктурното мнение и често влизаше в спор с учителите.
В езиковата гимназия често се събирахме вечер, обсъждахме всякакви теми, смеехме се много, разказвахме вицове и си разменяхме книги – Достоевски, сп. Съвременник, библията (която беше забранена), статии на циклостил, често писани от дисиденти. Както си представяте, център в тези дискусии беше Емил. Той винаги беше прочел пръв всичко и разказваше на тези, които току що идваха. Тогава чухме за дисидента Желю Желев и за цензурираната му книга „Фашизмът”. Беше ни страшно любопитно. Скоро някой я донесе на една от сбирките ни. Много от нас се страхуваха дори да я погледнат. Други тайно я бяха прочели, но претендираха, че не са. Един от малкото, който се гордееше с това, че е чел „Фашизмът” беше Емил. Той разпалено разказваше колко е точен паралелът, който проф. Желев прави между Комунизъм и Фашизъм като форми на диктатура и като такъв Комунизмът е обречен на провал. Той твърдеше, че със всичките си несъвършенства човечеството не е измислило до сега по-хуманна форма на управление на обществото от демокрацията. Струваше ни се дръзко и някои от нас упонираха, но пък имаше логика и факти, и дискусиите доста се разгорещяваха.
След гимназия почти всички бяхме приети във ВУЗ. Емил беше приет английска филология в СУ „Климент Охридски” с най-висок успех. Това не изненада никой. После мъжете влязоха в казарма. Доколкото си спомням, Емил беше разпределен в Елхово, където казваха, че е много тежко и че там обикновено изпращат не особено „надеждните”. Няколко месеца по-късно чухме, че Емил е обвинен в опит за разклащане устоите на Социалистическия строй и ще бъде съден от военен съд. Звучеше страшно и зловещо. Не можехме да си представим какво може да направи едно деветнадесет годишно момче, което не може муха да убие, за да разклати устоите на „развитата социалистическа” система установена вече почти 40 години.
Всички ние, които се забавлявахме на дискусиите и споровете се страхувахме, че някой от нас ще го последва. Родителите му, които бяха допуснати на делото после споделяха, че войници са свидетелствали, че Емил им е разказвал политически вицове и книгата „Фашизмът”, и им е говорил за предимствата на западния свят. Той беше осъден на 6 години затвор със строг режим, беше изключен и от Университета... После нищо не чухме повече за него чак до началото на 1989 г. Бяха го освободили условно няколко месеца преди излежаване на присъдата. Споразумението от Рейкявик между Рейган и Горбачов беше вече факт и България трябваше да закрие политическите си затвори.
Когато излезе на свобода, много малко от нас, неговите приятели от ученическите години събраха смелост и имаха кураж да се видят с Емил. Голямата „плесница” за всички ни дойде, когато по-късно разбрахме, че един от свидетелите, който е давал писмени показания за антикомунистическата дейност на Емил беше един от нас, неговите приятели от гимназията, и то този, който се вживяваше в ролята на най-добър приятел, който беше съквартирант на Емил, много активен на нашите сбирки, намираше литература, беше като сянка на Емо и ехо на всяка по-дръзка изразена от него теза. Той някак странно, много свободно комуникираше с нас след като Емил влезе в затвора и изразяваше гласно, без особено притеснение „възмущението” си колко нелепо и несправедливо е делото. После, още по странно той изчезна и докато се безпокояхме за него, се получи „добрата” новина, че той е много добре и учи в Китай.
Порази ни зловещото откровение на писмото, което той лично беше изпратил на Емил след като е разбрал че е освободен от затвора и в България вече настъпваха необратими промени. В това писмо той признаваше, че не само е давал показания срещу най-добрия си приятел на делото, но и че много по-рано, още в гимназията е вербуван от ДС и през всичкото онова време докато се смеехме, споряхме и дискутирахме какво ли не, той е пишел подробни доклади за нашите сбирки. Той молеше за прошка и разбиране, че се е наложило да постъпи по този начин, за да осигури бъдещето си, предвид тежкото семейно положение, липсата на майка му и това че не е предполагал нещата да станат толкова сериозни.
Бяхме потресени. За пръв път се сблъсквахме с предателството, лицемерието и „човекоядството” в най-висшата му форма. Емил отказваше да коментира. Само каза, че единствено всевишния може да прости или осъди такава постъпка.
Кандидат-студентската кампания на 1989 г. беше в разгара си. Някои от нас вече се подготвяха за дипломна работа, а се оказа, че Емил не само нямаше право да възстанови студентските си права, но и да учи във ВУЗ, поради това че е осъждан. Посъветваха го да се обърне към Комитета за Правата на Човека, какъвто вече имаше в България и чийто председател по това време беше Велко Вълканов. Въпреки многократните писма, отговор дълго време нямаше. Няколко дни преди кандидат-студентските изпити Емил беше получил писмо, в което се казваше, че за съжаление е невъзможно възстановяване на студентските му права, но има право да се яви отново на приемни изпити в СУ „Климент Охридски”. Писмото беше подписано и от Министъра на Образованието. Бяхме сигурни, че му скроиха номер. Той нямаше никакво време да се подготви. Емо се смееше и казваше, че ако смяташ че ти е нужна подготовка за изпитите, тогава по-скоро трябва да се върнеш в пети клас. Когато му пожелавахме успех и му казвахме, че ще му стискаме палци, той се шегуваше, че има защо. Ако изтеглят Вазов, Ботев, Елин Пелин или Йовков, тогава ще бъдем колеги в Университета, но ако се падне Пеньо Пенев, ще го върнат при предишните му колеги в затвора. На другия ден с облекчение отдъхнахме, когато в 8:00 часа обявиха темите по литература. Беше Йовков. Емил беше приет отново английска филология на едно от първите места по успех.
Слухът, че в Софийски Университет е приет политически затворник бързо се разпространи. Интересът към него беше невероятен. Преподаватели и студенти търсеха среща с него. Пък и той обичаше да разказва и открито да казва това, което мисли. Аудиториите в университета бяха претъпкани на импровизираните срещи с него. Времето вече не беше същото. Усещахме, че става нещо голямо, което няма обрат. Хората вече не се страхуваха. Емил се оказа в центъра на тези събития. Събирахме се в квартирата му в Мусагеница. Той осъзнаваше огромната отговорност, която пада върху него - да организира за каузата на демокрацията най-голямата сила в обществото – прогресивно мислещите студенти. Бяха създадени Независимите Студентски Дружества. Последваха събитията в градинката пред Кристал, после митинги, срещи, учредяването на СДС, подготовката на първите демократични избори, Националната Кръгла Маса ... Ние, приятелите на Емил се опитвахме да помогнем с каквото можем. Събирахме се вечер за да се координираме.
За събитията в България и за студентския лидер Емил Кошлуков пишеха политически издания в Европа, Америка и целия свят. Всеки ден идваха стотици писма от страната и чужбина. Повечето от тях бяха с топли, окуражителни думи, но имаше и такива със заплахи. Чужди мисии в България ни предупреждаваха да се пазим и предлагаха съдействие. Емил започна да получава и предложения от реномирани университети по света. Различни чуждестранни фондации му предлагаха стипендия. Той първоначално не искаше и да чуе за заминаване в чужбина. Раздялата с родители и приятели през четирите години прекарани в затвора за него беше твърде дълга. Освен това, особено се гордееше с факта, че е съучредител на първата демократична структура у нас – Съюзът на Демократичните Сили. Той смяташе, че е нужен на крехката демокрация в България именно сега. От друга страна, беше убеден, че освен желание и емоции в това, което прави, на човек е необходим професионализъм и познаване на процесите в тяхната дълбочина. Такива познания за демокрацията по онова време СУ „Климент Охридски” все още не можеше да му даде, въпреки безспорния си авторитет. Нещо повече, това беше възможност, за която никой от нас дори не беше и мечтал – да учи в университети като UCLA или Yale. Той го заслужаваше. Всичко беше постигнал и изстрадал сам. Освен това бяхме загрижени за сигурността му в България. Заплашителните писма ставаха все по чести. Ние, неговите приятели бяхме убедени, че Емил ще направи грешка, ако откаже да продължи обучението си в чужбина. Така през август 1990 г. той замина да учи политология в Калифорнийския университет (UCLA) - Санта Барбара в САЩ.
|
Кошлуков ..репресиран...да бе да.. |
plam299 |
2009-03-25 21:05 |
|
Кошлуков е съден за ОВС /оклонение от военна служба/ на 6 години ..за умишлено самонараняване излежава /образно казано 3 / ..като библиотекар.. длъжност "миропомазана " даваща се с/у заслуги към службите.В зората на демокрациятя го хванаха с незаконно оръжие..."ама преписката се утече""...да живей НОВОТО ВРЕМЕ със стари к... нов бардак правим..
|
ууууахахахахахаххахаха |
emil40 |
2009-03-25 21:15 |
|
Партийката Нешка защитавала десидента Кошлуков,а другите партийци съдиха Тошко.........а сега кой е репресирания и кой го е мачкала системата.........ахахахахаха
|
