Eто ги и трите по реда на обърквацията. Случайна или неслучайна :)))
Можеш ли все още?
автор: Angela
Можеш ли все още да летиш,
без да се страхуваш, че ще паднеш?
Дори лошо да се приземиш,
сили имаш ли да станеш?
Без да се оплакваш, че боли,
можеш ли все още ти да вярваш?
Имаш ли все още розови мечти
или в сиво дните си прекарваш?
Докато сърцето ти тупти,
обич можеш ли да даваш
и, дори докрай да изгориш,
пак за нищо да не съжаляваш?
...
Аз не мога вече да летя -
просто се страхувам, че ще падна.
Ако лошо пак се приземя,
нямам сили повече да стана.
Само се оплаквам, че боли
и не зная във какво да вярвам.
Нямам вече розови мечти,
в сиво дните си сама прекарвам.
Докато сърцето ми тупти,
обич аз не знам дали ще давам,
нищо вече няма да гори...
Само че безкрай ще съжалявам.
+++++
Не знаех
автор: Anonymous
Ще бъда нощ. Беззъба и проклета.
С олющена луна и със звезди,
забити като гвоздеи в небето.
А долу в тъмното реката ще кърви
и като вени ще се стичат бреговете,
попили непокорния ми мрак.
Очите ми проляха цветовете -
до бледо сиво ги изплаках чак.
Не те очаквах. Но ме пожела
до дъното на всяка моя тайна,
и ме съблече от тъмата. И изгрях.
Не знаех, че съм толкова сияйна.
+++++
Защото ти си моя свят (написано, докато тя спи)
автор: aureliano
Първия път, когато те погалих дланите ми се покриха с мехурчета...
добре, че беше тъмно.Първия път...Беше вълшебно, макар, че се любихме припряно и нескопосано.За сметка на другите пъти...
С теб разбрах, че в тялото ми има и други органи освен полови. Това ми отне 43 жени, 100 634 цигари и 32 години безцелно лутане.
Не знам дали ще успея някога да ти се отблагодаря...
Винаги съм се притеснявал да благодаря на хора, които чувствам близки.
Когато смучех пръстите на краката ти, черния ми дроб набъбваше до такива размери, че прозираше под кожата ми, попиваше стоновете ти, пречистваше кръвта ми от горчилката и изстрелваше акумулираната енергия към мозъка ми.
Сърцето ми разкъсваше гръдните ми кости и обезумяло от премала те поглъщаше цялата, за да усети всяка капчица сок, процедила се от спорите ти.
Очните ми колбички звъняха от възбуда, преливащи от обожанието, което изпитвах към теб...
Ти така и не ми зададе абсурдния въпрос "Обичаш ли ме?".
Не че бих могъл да ти отговоря...дори незнам дали някога съм обичал...
Надявам се очите и ръцете ми да са били достатъчно красноречиви...
Любовта не бива да бъде изричана, тя трябва да се изразява с жестове и постъпки.
Думите са ненужни между двама, които копнеят един към друг...езика се появява там, където са изчерпани другите форми на комуникация... защо ли хората се гордеят със способността си да обличат мислите си в думи?..незнам.. тъжно е...
Често се плашех от фантазите, които ме спохождаха, докато си мислех за теб.Една от тях бе как, докато ти нанизваш тялото си върху моето, пъпа ти се изцъкля като гигантски циклоп и осветява вселената ми...гърдите ти ми приличаха на слепи кученца, безцелно щъкащи из пространството, объркани от ритъма на тласъците ни...гърдите ти...никога не съм докосвал нещо по- нежно и гладко...често си представях как протегнал ръце ги обгръщам с шепи, ти се облягаш върху тях и те хлътват в тялото ти...ръцете ми се превръщат в пипала с хиляди нервни окончания, които обхождат всяка клетка от организма ти и ме довеждат до екстаз.
Ти никога не бързаше към банята да ме отмиеш от себе си, след като сме се любели, никога не протягаше ръка към салфетките до нощното шкафче, за да ме изтриеш от себе си, сякаш погнусена от току що стореното.
Притискаше ме силно и търпеливо, докато аз скърцах със зъби, цамбуркайки из блатото на следоргазмената слабост...
Обожавам твоята непринадлежност към заобикалящия свят, твоята отчужденост към предмети и събития...ти никога не затваряш врати и чекмеджета, не пускаш пердетата и не четеш книги...ти изследваш света сама
Сега те гледам, докато спиш: косата ти е провиснала от ръба на леглото..едното ти зърно целува чаршафа, а другото се мести в ритъма на дъха ти...от тази гледка ми хрумва, че се създава илюзия за кривогледство...
След малко и аз ще легна до теб. В поза лъжичка, както я наричаш, казваш, че така се чувстваш защитена.
Бих убил, за да те защитя...
Утре ще ти разкажа за хуруфитите: ислямски еретици, кабалисти и мистици. Те вярвали, че бог намира израз в красивите неща.Макар и мюсулмани го виждали в лицето на красивите жени...
В такъв бог дори и аз бих повярвал...
Защото красотата ще спаси света...
ЗАЩОТО ТИ СИ МОЯ СВЯТ
|
