dai_mi_ga6tite |
sorsha |
2009-10-23 15:19 |
капките роса се изпаряват или се превръщат в сълзи. Абе, от къде да знам! :)))) А колкото до Цената на истината, чудя се що за хора са тези , които са участници? Дали осъзнават колко много унижават себе си и близките си?!
|
между другото |
sorsha |
2009-10-23 15:40 |
имам един разказ за капчицата, написахме го заедно с crunch в един от форумите на ББ. Сега ще го намеря и ще го постна.
|
чакаме разказа |
parcalesia |
2009-10-23 15:42 |
http://www.youtube.com/watch?v=AscPOozwYA8
|
ама че работа! |
sorsha |
2009-10-23 15:51 |
Сайта, където съм го публикувала не се отваря в момента, така че по-късно. Чао до после.
|
аз |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 16:24 |
пък си мислех, че слънцето ги изпива :)))
|
:) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 16:28 |
http://www.youtube.com/watch?v=s4D5hSPjftI
|
:) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 16:36 |
http://vbox7.com/play:a23c9e75
|
:)) |
nqmamga6ti |
2009-10-23 17:09 |
http://vbox7.com/play:66b1632e
:))
|
Капчицата |
sorsha |
2009-10-23 17:24 |
Този къс разказ написахме съвместно с crunch без да се познаваме.
Нощ, няма луна, няма звезди, няма нищо. Само една мръзнеща капка върху моравия листец. Самотно, тъмно и страшно. Изведнъж на изток пробяга зората и... изгря слънцето. Капката прогледна и го видя... красиво, голямо и добро. И се влюби в него. Почувства как то я стопля и цялата топлина, която се разлива по нея, се превръщаше в една огромна сила, в един импулс - светъл като слънцето. Тя цялата се окъпа в блясъка му и хвърляше наоколо усмивки с цветовете на дъгата. Беше много щастлива и от щастие започна да пресъхва. Тя бе щастлива, щастлива, щастлива... и върху листеца остана само едно влажно петънце. После и то изчезна. А слънцето дори не беше я забелязало. Един ден й дотежа и се събра отново. Късче по късче, влажни прашинки, застинали във времето. Дотежа й много, да носи себе си, да се сътворява и рисува миг след миг, дотежа й. От мрака, от студа, от тъмното. И една сутрин... тя падна върху листеца. Нежна и малка. Преродена като сълза. Една мъничка капка роса. И така притихнала остана, тръпнеща да чака своето слънце. За да усети топлината отново и да се завърне у дома - в небесата. По-близо... до него. А то, слънцето, я наблюдаваше отдалече и пращаше лъчите си точно до този листец, защото знаеше, че е ожадняло "зверски". То й намигна игриво и се усмихна прелъстително топло. Докосна капчицата с лъчите си. Магично, подлудяващо. После я целуна с мека светлина. Толкова далечно и недостижимо, а в същото време толкова близко и топло. Ела при мен, мое слънчево момиче! Ела и почувствай огъня! „Мое огнено момиче, как да те обичам. Огнено момиче, уж обичам, а горя. Огнено момиче, мила, как да те обичам, кажи ми. Огнено момиче. Ти и аз. Сякаш ходим по въглени…”
|
dai_mi_ga6tite |
sorsha |
2009-10-23 17:28 |
Ти от къде знаеше, че слънцето е замесено?:))))))
|
- |
parcalesia |
2009-10-23 17:28 |
http://www.youtube.com/watch?v=eQCE2iK6tG4
|
Сорша, |
parcalesia |
2009-10-23 17:30 |
тук се знае всичко, не бъди глупава. :)
|
уф, на фона на този разказ |
parcalesia |
2009-10-23 17:31 |
съм пуснала съвсем неподходяща мелодия. моля за извинение, ще замажем положението с това
|
Ахх...! |
sorsha |
2009-10-23 17:37 |
Песента за огненото момиче много ми хареса!:):):)
|
Перси, |
sorsha |
2009-10-23 17:39 |
изненадах се много, особено след като чух песента!:)))
|
ха ха ха, Сорша, затова |
parcalesia |
2009-10-23 17:43 |
харесвам това място, пълно е с изненади7 Гледай клипчето, сладурско е :)
|
:) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 18:36 |
Въртележка :))
А това тук ме очарова тотално! Музика, думите, клипчето. Магия.
http://vbox7.com/play:59a1a225
|
и |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 18:49 |
това също. Каква красота само!
http://vbox7.com/play:73708211
|
и |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 18:54 |
още едно велико парче и се спирам :) http://vbox7.com/play:9f23be12
|
:) |
nqmamga6ti |
2009-10-23 19:39 |
http://www.youtube.com/watch?v=Ff47pKqxChI
|