:) |
nqmamga6ti |
2009-10-23 19:41 |
http://www.youtube.com/watch?v=sXw_ZqAe4nU
:)))
|
За теб. |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 20:06 |
За теб. За теб.
+++
Жаден за теб
автор: REWOLT
Обичах те. Толкова те обичах.
Не помня кога за пръв път открих любовта си към Теб, май пламна от пръв дъх. Беше любов нежна, бурна и изпепеляваща; любов, за която всеки мъж бленува. Отдавахме се на страстта си без да мислим за "после", за "утре", за "какво ще кажат хората". Нахвърляхме се с дива страст един към друг, още от вратата. Изпивахме се до дъно, после падахме в безпаметен сън кой където свари.
Страшното идваше на сутринта, когато унил и депресиран потърсех устните ти, а ти лежеше равнодушна, безмълвна и студена. Като че ли случилото се вечерта, не те касаеше.
Беше изпразнена от съдържание, макар и все така прекрасна...
Това ме караше да ти изневерявам, търсейки те отново и във всяка, която не ме отхвърляше. За да падна после изнемощял до нея, а когато на сутринта потърсех ласките й, болката отново се повтаряше.
Толкова ли бях изчерпан, неинтересен, неможещ, че бях така брутално захвърлян след употреба? Като...презерватив!
Отчаянието ме хвърляше в нови любови търсейки твоята. Не подбирах млади или стари, по барове и кафенета, кораби и самолети; прекосявах света, попадах на различни цветове и форми, с екзотични аромати и неземен вкус; изпълнявах непознати ритуали, молех се на различни богове, жаден за теб, изпивах всичко и веднага - до капка, с познатата ти страст, опивах се като животно, валях се в прахта и мизерията, за да се убедя , че всичко отново се повтаря.
И че те няма!
Няма друга като теб!
На сутринта пак бях низвергнат и забравен. До мен лежаха безразлични и студени. Толкова бях обезверен, толкова мъка насъбрах, че когато ГО срещнах, веднага се влюбих в НЕГО.
Ненатрапчив и скромен, приятен и чаровен, с аромат на майчин скут и дъх на ливади и прясно окосено сено.
Където и да идех го намирах.
Не се налагаше да го търся в чужди държави.
Сутринта вече не се чувствах предаден, защото той ВИНАГИ оставаше.
Винаги намирах капчица от него, която беше само за мен.
За това, моя любов, прости ми! Не искам да те огорчавам, но ако можех, само ако можех да слея двама ви в едно, щеше да е прекрасно.
Ти, с лудата си, необуздана и ароматна любов.
Той - нежен, спокоен, непретенциозен.
Ти, бутилко, ледена мастика!
И той, студеният айрян.
Наздраве!
|
:) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 20:09 |
|
:) ;) За теб, защото си навсякъде.
|
:)))))))))))))))))))))))) |
nqmamga6ti |
2009-10-23 20:13 |
това беше добро:))))
има го и възпято:)))
http://vbox7.com/play:6ac7e8cf
|
:)) |
nqmamga6ti |
2009-10-23 20:17 |
защото от ден на ден си по-съвършен:))
http://vbox7.com/play:d3a4ce56&al=1&vid=1107826
|
:) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 20:38 |
|
Страшен текст на Елтон, уникална райска врата, а Замунда ги знам откакто почнаха да вилнеят ехееее, га бяхме млади и брояхме "облаците" :))). Имам даже някъде тяхна касетка.
|
:))) |
nqmamga6ti |
2009-10-23 20:43 |
така си е:)) свята истина!
:)
и този ми е любимец:)
http://www.youtube.com/watch?v=yME9VC1201I
:)
|
Лека нощ! |
sorsha |
2009-10-23 22:17 |
http://www.youtube.com/watch?v=IvlOM9MeM8Q&feature=related
:))))
|
лека нощ :) |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-23 23:39 |
Георги Господинов
Божури и незабравки
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.
Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи. "Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".
- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.
Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:
- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.
- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.
- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.
- Щях да те забележа - каза той.
- Обичаш ли я? - попита тя.
- Обичаш ли го? - попита той.
Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.
По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.
- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".
- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Баща ми винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.
- За тебе бяха - каза той.
- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.
- Шест, каза той. И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.
- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.
На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.
- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.
- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.
- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб.
В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път.
Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало.
|
... |
nqmamga6ti |
2009-10-23 23:56 |
страхотен разказ...
P.S. Винаги съм мразила това: няма как, няма начин, не е възможно, късно е, няма смисъл и все от този модел... Господ среща, но хората сами се разделят...(изключая смъртта, но раздялата е равносилна на смърт...)
лека:)
|
nqmamga6ti |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-24 00:39 |
Понякога изборът не е твой. Раздялата не е равносилна на смърт. Смъртта не е раздяла.
Въртележка. This is it.
|
това е за протокола. |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-24 00:42 |
|
Датата е 24 октомври 2009. Часът е 00.42.
|
бреййййй!:Р |
nqmamga6ti |
2009-10-24 00:54 |
:)))
а това е за теб:)
http://micmouse.vbox7.com/play:95c26dad
лека:) ()!
|
Смъртта е болезнена раздяла! |
sorsha |
2009-10-24 11:15 |
|
http://vbox7.com/play:466d964a
|
Много глупав разказ. |
parcalesia |
2009-10-24 11:34 |
|
Нем и хареса. Първо защото е пъна измислица, и второ не вярвам в любов от пръв поглед. И моля ви, не правете от темата ми порно канал. :)
|
:)) |
nqmamga6ti |
2009-10-24 11:49 |
за депутатката или добро или нищо!
;
http://www.youtube.com/watch?v=QcIGuHfZCUw&feature=PlayList&p=C47 B12629079C7BC&index=0&playnext=1
P.S. Разказът кърти.
|
хаха Перси |
sorsha |
2009-10-24 11:55 |
Къде го видя този порноканал?:))))) Поздрав за теб с любимата ми песен, не съм я поствала в тази тема.
http://www.youtube.com/watch?v=MSIGWEcR5Dc
|
Добре, въпрос на усещане. |
parcalesia |
2009-10-24 11:55 |
|
http://www.vbox7.com/play:70597971
|
Сорша, мерси. |
parcalesia |
2009-10-24 11:57 |
|
Ми видях го, а аз като видя нещо грозно ме мога да мълча. :)) Просто се изказвам по- късно. Може би защото съм гладна. До после.
|
parcalesia |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-24 12:04 |
Посочи ми кое по-точно не ти хареса и се доближи до разбиранията ти за "порноканал", за да усетя докъде ти е границата.
Това, което разбрах е, че не хареса клипа с Джони Деп и разказа по-горе. Нещо пропуснах ли?
|
