:) и още |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-24 12:06 |
|
Предполагам и "жаден за теб" също не ти се е понравил. Така ли е? Съвем добронамерено питам. Изводите ще си останат за мен. Обещавам. :)
|
parcalesia |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-24 12:10 |
Много глупав разказ. Нем и хареса. Първо защото е пъна измислица, и второ не вярвам в любов от пръв поглед.
Когато не вярваш в нещо, то никога няма да ти се случи. Важи както за хубавите, така и за лошите неща. Истина.
|
добре, |
parcalesia |
2009-10-24 12:11 |
|
ще обясня, щом не съм коментирала, значи не ми е харесал, а щом си позволявам да дам лош коментар, това значи, че съм възмутена. най- грозното е, когато харесваш някой да му кажеш: ай съ ебем. а още по- лошото е, когато отстрещния непрекъснато повтаря: няма ли да си поискаш най- после. :)) не знам до колко ме разбра, ма за ся тва мога да обясня. отивам да ям, сетне ще разнищим изкуството да прелъстяваш.
|
:) |
nqmamga6ti |
2009-10-24 12:21 |
Когато има мъгла по някои щекотливи въпроси, изясняването предхожда реализацията.:))
...не виждам нищо мръсно нито в секса (ебането), нито в желанията.
В противен случай изпадаме в комичната ситуация да се обичаме чисто и да се ебем мръсно...
Любовта е живот, избор и пълно отдаване.
|
parcalesia |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-24 12:27 |
най- грозното е, когато харесваш някой да му кажеш: ай съ ебем. а още по- лошото е, когато отстрещния непрекъснато повтаря: няма ли да си поискаш най- после. :))
А кое е красивото? А кое е по-доброто? Научи ме. :)
|
м-даа |
sorsha |
2009-10-24 12:27 |
|
темата си е супер, даже е по-добра от януари - няма безмислен спам, има много музика, поезия, проза и диалог, което ми харесва. Обясненията също не са излишни, харесваме различни неща, но имаме допирни точки.
|
а |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-24 12:28 |
докато мислиш, аз ще постна ето това.
:))))
++++
ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ
автор Lontana
Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сякаш, че пред тях не стои обикновена жена, а изпаднал от самотната Луна неиндентифициран обект. И така е всеки ден вече десетина дни. Защото го загубих, Него, моя любим, единствения и неповторимия, половинката си, която търся откакто се помня, защото чувството, че си половин човек е най-ужасното.
Такава, половин свят, както се казва, си живях ужасно самотно и безметежно дълги години, но най-после го открих и изведнъж го познах. Истинско чудо! Къде го открих ли? Във виртуалното пространство. Той, техническия прогрес, нали е затова – за да се ползваме от него и да се реем из виртуалното пространство като едни хвърчила, търсещи себе си. И както си се реех така - една половинка от жена - срещу мен видях да се рее щастието, да ми се усмихва и държи за ръка Него. Води ми го като агне на заколение. Беше малко по-различен, около него се носеше на талази една особена миризма, защото страдаше от рядко срещана болест, но аз така си го харесах - нали беше моето щастие. Беше един невероятен мъж, почти дете. Само като му хвърлих един бегъл поглед и стана чудо – позаспалия ми майчин инстинкт се събуди и аз се влюбих. Затънах, ви казвам, в тресавището на любовта като пъпчива пубертетка и сърцето ми, ахааа, да се пръсне и да се удавя в това тресавище, в което се намирах. Макар че от пръв поглед държанието не беше адекватно на възрастта му, от втория и всеки следващ поглед се убеждавах все повече в качествата му на истински мъж. Само това заболяване малко... Но си дадох сметка, че любовта иска жертви и го приех, въпреки миризмата.
Като се заформи една виртуална идилияяя, думите са бедни да ти я опиша. Аз му пиша, то срамежливо помълчи, помълчи с наведена глава и току ми пъха под носа една изкуствена китка от протрито вече от поднасянето кадифе. Защото, то горкото, я поднасяло на всички – дано да му се усмихне щастието, ама щастието все не му се усмихвало, докато не срещна мен. Аз си стиснах носа с пръсти и му се усмихнах. Уж усмивката ми красива, ама нещо стана, какво точно – не разбрах, но моето щастие изчезна. Затри се в това огромно виртуално пространство, сякаш се стопи в безкрайността, сякаш изчезна във вечността. Преобърнах го цялото нагоре с краката - напразно. Не можах да открия в кой точно сайт се завря и това си е. Имам подозрения, че може и да е в някой от ония, дето не са за описване, че то малко непросветено си пада в това отношение и му е още любопитно, но те пък не стига, че не са за описване, ами са и опасни за посещение – ай съм ги посетила, ай съм се опорочила и аз.
Търсих из сайтовете на виртуалното пространство няколко дни и нощи, и като не стигнах до никакъв резултат, реших че трябва да се обърна към органите на реда. Те са за това, нали – да всяват ред в празните пространства. И се започна едно ходене от районно в районно - вече десетина дни. Като разкажа на служителя за какво съм при него, той ме поглежда с един особен поглед и аз разбирам, че първата сентенция, която идва в главата му е “Девет дъски – осем гвоздея”, но със служебно-загрижено изражение ми казва: “Напишете жалба, госпожо, опишете лицето, което търсите и ние ще направим каквото можем. И ще Ви отговорим в срок.” Пиша жалбата с ясното съзнание, че нищо няма да направят и отивам в следващото районно. И там същото. Зная, че ако случайно направят нещо, то ще е без да искат, но съм длъжна да опитам всичко, за да го намеря – Него, моя любим, моята единствена половинка.
Затова сега пиша тук. Това не е разказ, а по скоро обява. Да не би някой, който прочете това, докато се е разхождал насам-натам из виртуалното пространство, да се се окаже, че го е срещал. Ако има такъв, нека да се смили над мен и да ми пише, защото трудно живее половин човек в неизвестност.
О Б Я В А
ТЪРСИ СЕ:
Изгубен любим във виртуалното пространство.
Име – неизвестно, но може и женско.
Възраст – около 50 -55г., но последния път като го срещнах беше на 20.
Пол – уж мъжки.
Очи – размито синьо-кафяви до черно.
Поглед – на виновен лъв, накацан от пеперуди.
Лице – маскирано.
Коса – старо сребро.
Облекло – панталони под роклята.
Зодия – охлюв.
Ръчички – немити.
Заболяване – рядко.
Памперс – пълен /поради заболяването/.
Миризма – непоносима /поради памперса/.
Патологично отклонение – садо-нарцисизъм.
Движение – въртеливо до въртоглаво /като дервиш/.
Орбита – около Луната и обратно.
Мозък – размекнат от силното слънце.
Език – грапав френско-английски.
Мечта – да изправи кривата кула в Пиза.
Желания – на необяздено жребче.
Фобии – от лозя, мотики и любов.
Любим празник – Трифон зарезан.
Същност – на синя незабравка.
Душа – пеперудена.
Съзнание – виртуално.
Съдба – греховна.
Самочувствие – на бик рекордьор.
Качество - високо.
Житейска дилема – “Брюнетка или блондинка?”
Отличителен белег – изтъркана от поднасяне китка, затъкната в памперса, която предлага на кьораво и сакато, и тежък дървен кръст на гърба.
Любими развлечения – куклен театър и цирк.
Хоби – делтапланеризъм и бънджи.
Умения – да стихоплетства, да кукловодства и да експериментира.
Срам – като на непорочна девица.
На писма и въпроси – не отговаря.
Чувство за хумор – дано да е здраво, защото последното, което искам е да го нараня, ако някога прочете това.
За последен път това необикновено същество т.е. моят вируален любим, е забелязано някъде из Централна Южна Америка, по поречието на р.Нил в Патагония.
Знам, че като прочетеш обявата и ти ще се сетиш за оная сентенция за дъските и гвоздеите, ама не ми пука, защото когато Той изчезна, осъзнах една азбучна истина: че когато човек обича някого, за него най-важно е щастието на любимия.
Затова моля, ако някой го намери, първо да го тапи-зира и после да го тами-зира в най-близкия поетичен експеримент или цирк, защото за него щастието е на сцената – в светлината на прожекторите и аплодисментите.
Единственото, което се моля Богу, е да се намери. С подути от страх вдигнати крака треперя да не се е удавил в сълзите на някоя влюбена поетеса от поетичен сайт или да не се е задушил между силикона на някоя звезда от виртуалния Млечен път ...
|
аз не съм казала, че секса |
parcalesia |
2009-10-24 12:29 |
|
е мръсно нещо, пуснах линк, да беше чел: любовта не те прави силен, трябва да си силен, за да обичаш. щом ти се ебе, еби, всичко останало е мастурбация.
|
въх, прекалих |
parcalesia |
2009-10-24 12:30 |
|
чакам обаждане и щото не ми се обаждат и си го изкарах на вас. хихи хи
|
хаха Перси |
sorsha |
2009-10-24 12:33 |
|
ша та бия!!!:)))))
|
:) |
nqmamga6ti |
2009-10-24 12:53 |
случва се:))
и в реала ли като го забележиш (защото го има без съмнение), отиваш при двойката и им казваш: аре бе, нема ли да се наебете! мастурбатори!
:)))
сори:) считам темата за затворена.
|
ами щото |
parcalesia |
2009-10-24 12:54 |
|
бях принудена да преживея развоя на свалката ви, казахте си всичко, нямаше разминавания по нито един конкретен въпрос, не виждам къде е проблема... да има интрига, някой да се дърпа, да помагам, а то никакви пречки. :) значи някой или е страхливец или не е уверен в чувствата си. и тези неизяснени щекотливи въпроси- ми изяснете ги, какво чакате, да ви набия ли. :)))
|
:))) |
sorsha |
2009-10-24 12:54 |
|
http://vbox7.com/play:bcb0bf3d
|
хахахах, Сорша, |
parcalesia |
2009-10-24 12:58 |
|
туй видео е по- добро от порно филм, кълна се. :)) Когато дамите имат проблем го решават с поглед :)))- да бе да, а когато нямат проблем ко праят? :Р
|
:))))))))))))))))))))))) |
nqmamga6ti |
2009-10-24 13:01 |
идиотка!
:))))))))))))))
айде прощавам ти, че си А:)))
|
ха хаха |
parcalesia |
2009-10-24 13:07 |
|
абе не че съм клюкарка, ама да попитам все пак: Га ша се .... таковате най- накрая. :Р излизам :)))
|
хахахахах |
nqmamga6ti |
2009-10-24 13:09 |
ауууууууууууу!
ней ли та срам!!!
иначе като стане ще го обявим:)))
споко:)
|
Айде чао, |
sorsha |
2009-10-24 13:13 |
че огладнях.:)))
http://www.youtube.com/watch?v=3ktA7Zm6ebI&feature=related
|
ами |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-24 14:41 |
сега като ме сецнахте, ще пускам ей това:
http://vbox7.com/play:702551a2&al=1&vid=
http://vbox7.com/play:1e83aee3
http://vbox7.com/play:f5d6f797&al=1&vid=
Има си цял канал.
http://vbox7.com/channel:53504
|
:)) |
nqmamga6ti |
2009-10-24 14:48 |
|
кис:))
|
