:) |
nqmamga6ti |
2009-10-25 12:11 |
сабес ке те кйеро...
ми амор:))
страхотна е:))
|
хах, перс:) |
nqmamga6ti |
2009-10-25 12:16 |
нямам думи:))
продължаваш да трупаш грехове:))
разкаянието явно не е било от сърце:))
|
мне |
parcalesia |
2009-10-25 12:17 |
|
не се разкайвам за нищо, ако държиш да вярвам убеди ме.
|
поздрав за всички |
parcalesia |
2009-10-25 12:18 |
|
Леонард Коен винаги има какво да каже без да го натрапва.
|
Перси:))) |
sorsha |
2009-10-25 12:18 |
Че ти винаги си номер 1! И в ролята на тръстиката пак беше номер 1 и засенчи орела. Той нали не влиза тук, орела де.:))))) И защо ние да сме фон? Според мен влюбените са фона, така че ще ги използваме.:))))
Колкото до разказа за дъжда, плачещия мъж и жената, автор е КраКра, но за съжаление темата е изтрита и не мога да го постна тук. Крънч измисли край на разказа, и според мен беше оставен отворен накрая. Наистина много хубав разказ!
|
Да видим /прочетем/ каква е истината? |
sorsha |
2009-10-25 12:20 |
Истината
Не ви ли се струва, че тази дума звъни?! Като пролетен извор, радостен и светъл под току-що пробудилите се лъчи на слънцето. Но... Лъжата изхвърля своите мръсни отпадъци в разтворените искрени обятия на порасналото поточе. Сърцето му се свива, омотано в сиви нишки. То се бори, мъчи се да се освободи и ту диво и рязко се хвърля на камъните, ту постепенно се опитва да набере сила и с един размах да избяга от плен. Но не. Изнемогнало и изтощено то загива, сребърният му ромон лека-полека заглъхва като шума от крилете на отлитаща птица. Слънцето се отдръпва ужасено, притиска отчаяно очите си с длани и избягва зад хоризонта. Тъмнина...
Тогава тихо заблещукват цветя върху белия лист. Тяхната светлина все повече и повече се усилва. Те растат. Коренчетата им са скрити дълбоко в земята, а там, може би никой не знае къде, незасегната от измами и лъжи, живее душата. В чашката си всяко малко недодялано, но силно истинско цвете пази по една чиста капчица роса или сълза. Много, много такива капчици изпълват, изчистват, събуждат извора, превръщат го в река с добри водовъртежи...
А може би цялата тази приказка съм аз? Да, познавам се. Същата борба, същите герои. Защото и в мен има лъжа и аз трябва да я победя. Знам, че ще успея, нежните недодялани цветя ще ми помогнат.
|
Сорша :))) |
parcalesia |
2009-10-25 12:20 |
Май искаш да бъдеш накълвана, доколкото си спомням Тигрето протестираше, че е на заден план. Орелът не е казал нищо по отношение на ролята си. :)
Не се чувствам безчувствен статист вече, нищо, че се опитаха да ми го внушат.
|
не държа:)) |
nqmamga6ti |
2009-10-25 12:22 |
аз съм на гарата и Той ме дочака:)
:)
цапай на едро:)) и проверявай за ключовете за всеки случай:)))
;
|
добре, кое от двете е вярно |
parcalesia |
2009-10-25 12:27 |
|
че се обичате без да ви интересуват другите, но в същото време искате да ви вярват или да не вярват вие въпреки това ще се обичате, ама за всеки случай нека и другите да го знаят. съвсем се обърках. може би най- добре е да чакате някой влак и да заминете далече, там където никой няма да ви пречи.
|
Сорша |
parcalesia |
2009-10-25 12:33 |
|
ето тази мелодия от ВИП- а подхожда на разказа за истината, според мен, де. :)
|
parcalesia |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-25 12:34 |
Ние няма къде да заминаваме. Ние сме навсякъде. Ти къде си? За коя врата не намери, изгуби или никога не си имала ключа? Написах, че историята е с 20 годишна давност. Никъде не пише, че се познаваме от 20 години. Познаваме се от повече. :)
|
персона:)) |
nqmamga6ti |
2009-10-25 12:35 |
единствено ти натягаш и искаш да знаеш, да те убеждават, да не ти фалшивят и ала бала все от този модел:))
нищо от това не е вярно:)
само едно:) че си казахме всичко, което сме премълчавали:)
Ти като една истинска българка от Своге (закачка с рекламата за шоколада):)) поиска да ти се отчетем, какво мама ни правим в темата ти и кво ти се прайм, знаеш тииииии, ти си вряла и кипяла и всичко тва е мръссссно:)))
Укаримаска?
:)
|
sorsha |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-25 12:39 |
|
Да! Май си права за автора на разказа. Ще видя дали ще мога да го изровя отнякъде.
|
nqmamga6ti |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-25 12:42 |
|
Не знам какво питаш, но не е ли "ма ка ри мас ка"? :)
|
оф, ся последно за протокола |
parcalesia |
2009-10-25 12:42 |
|
искате да ви подаря темата да си мастурбирате на воля, или все пак да остана да ви го държа..? :)) не, че имам нещо против тройките, ама ключа към моята врата отдавна е намерен, дубликатите са забранени.
|
parcalesia |
dai_mi_ga6tite |
2009-10-25 12:44 |
|
Хайде и аз малко сериозно. Питам: "Искаш ли да изчезна от темата ти?". Не ми е никакъв проблем да пиша в онази, която без да искам отворих вчера? Казвай честно, моля те.
|
:) |
nqmamga6ti |
2009-10-25 12:44 |
питам с колоритен и сакат японски дали е разбрала:)) сигурно е както ти казваш:) а може и да не е:))
ми амор:)
|
на въпроса с въпрос... |
parcalesia |
2009-10-25 12:52 |
добра тактика аморчета, ще ви отговоря с една мисъл на Макиавели
Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите-добри, а третите безполезни.
|
и още една, |
parcalesia |
2009-10-25 12:53 |
която направо кърти:
Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда.
|
... |
nqmamga6ti |
2009-10-25 13:00 |
какъв парадокс...
Sweet November ли се казваше темата?
|
