темата наистина е от филма |
parcalesia |
2009-10-25 13:10 |
Sweet November, само, че съм използвала основната идея на автора според мен и тя най- ярко се прояви в сцената на плажа, където тя играеше на воля с кучетата. Без обяснения, без часовници и без комплекси. Нещо такова исках да се получи и тук.
|
Жак Превер |
sorsha |
2009-10-25 17:55 |
Фиеста
И чашите бяха опразнени, и бутилката - с гърло разбито, и вратата беше заключена, а леглото - широко открито. И безбройни звезди от стъкло ни предсказваха щастие в тая като в приказка великолепна, отдавна неметена стая. И аз бях мъртвопиян и с бумтящо от радост сърце, а ти беше пияна и жива, и гола в мойте ръце.
|
Жак Превер |
sorsha |
2009-10-25 18:16 |
Известието
Вратата, която някой е отворил, вратата, която някой е затворил, столът, на който някой е седнал, котката, която някой е погалил, крушата, която някой е захапал, писмото, което някой е прочел, столът който някой е съборил, вратата, която някой е отворил, пътят, по който някой е тичал, гората, която някой е стигнал, реката, в която някой е скочил, моргата, в която някой лежи.
|
- |
parcalesia |
2009-10-25 18:35 |
http://www.youtube.com/watch?v=ubTveCihjoQ
|
- |
parcalesia |
2009-10-25 19:01 |
http://www.youtube.com/watch?v=wX908M10K44
|
Не съм следила Януари основно |
parcalesia |
2009-10-25 19:12 |
не съм и много по поезията, но поствам тва стихче, че било доста актуално, дано не повтарям :))
Сонет за живота
След първата любов остава болката. След втората - неизживяна младост. След третата - това любов ли е? Четвъртата е пищна като залез.
След първия приятел - вик и спазъм. След втория - езикът е по-точен. След третия приятел - виц, сарказъм, четвъртият е реплика... и точка.
След първата ни вяра - просто нищо. След втората - и нищото е нещо. След третата сме вече на равнище, четвъртата е празнично усещане.
След първата ни смърт - военна музика. След втората - врата, ритник и пътни. След третата сме малко нещо гузни, от явното предимство на безсмъртните.
От първия живот не се оплакваме. Вторият е малко нанагоре. Третият е мъчното очакване в четвъртия да бъдем хора.
Във първата война си новобранец. Във втората - герой, или предател. Третата война е просто рана. Останалото е признателност.
Но винаги така е на война - ще избереш едно от двете - да те убива вечната вина, или да възкръснеш в цвете.
Александър БУРМОВ
|
тази музика ме омагьосва! |
sorsha |
2009-10-25 19:32 |
http://www.youtube.com/watch?v=E2rg23Y6POs&feature=related
стига за днес. Перси, този стих го чета за първи път. Айде чао!
|
сорша лека! |
parcalesia |
2009-10-25 19:58 |
издирвам една песен, ако пачата Джъста случайно мине от тук да се обади, тя беше постнала песен на Лаура не знам си коя и ся не мога да я намеря. Мерси предварително.
|
уточнение |
parcalesia |
2009-10-25 20:00 |
записа беше на живо, на една сцена, пианист и Лаура до него. Тогава дори коментирахме, че пее леко фалшиво. АКо някой се сети да свирка.
|
Добро утро с нещо еротично:))) |
sorsha |
2009-10-26 09:04 |
Какво би казал ти...
Вече седмица навън ръми. В сивото работно ежеднение имам възможност само да ГО допускам във фантазиите си, очаквайки вечерите ни. Тези сладки, мързеливи, романтични вечери, само АЗ и ТОЙ в артистично подредената ми дневна. На дивана, под галещите звуци на тихата симфонична музака, изпълваща кръвта ни с мехурчета глад за обич..., пред разпиляните в различни дискретни местенца, блещукащи пламъчета на ароматни свещи. Стичащите се по стъклото на еркерния прозорец, студени дъждовни капки Гонещите се сенки по маслените ми платна, пианото в ъгъла и цветята в градината, чиито нежни листенца потрепват, отпускаха мързеливо телата ни . Не е нужно дори да разговаряме. Така сме близки. Едно цяло и след това... Сънувах топла прегръдка. Бях в едно огромно легло, отхвърлила пухената възглавница. Докосвах с устни мека кожа със приятен слънчев загар на една мускулеста ръка. Нямаше по удобно място, където бих искала да бъда. Топлината разливаща се по тялото ми не идваше от завивките, а от спокойно спящата до мен любов, покрила тялото ми със своето. Отворих очи бавно и допуснах в съзнанието ми да навлязат миг след миг, спомените от момента на първата прегръдка, на звездната вечер, с чаши искрящо шампанско в ръка и надничащата пълна луна през прозореца, усмихваща се на нежността ни. Следващите спомени, промъкващи се като сластно извиващи се котки накараха адреналина ми да подскочи до необозрими висини и да изпъне жадното ми тяло за неговите докования, като струна. Флуидите свършиха останалата част от задачата и изгарящата бедрата ми негова ръка ,запулсира с огъня на страстта... Сега, загърната в моята пухкава, бяла хавлия, пия с него кафе, горчиво, с две лъжички мляко и си мисля за съня и за него . Есента извива студен вятър на вън, припомняйки за идващите зимни дни, а аз поглеждам към камината и зная какво искам... Той... също...
|
тук нямам ко да кажа |
parcalesia |
2009-10-26 10:18 |
ама все пак тря си поддържам темата :))
Аре от мен да мине, поздрав.
|
Перси, |
sorsha |
2009-10-26 10:53 |
Да смятам ли темата за закрита? Все пак не ми се говори тук сама.:)))
|
Сорша :)) |
parcalesia |
2009-10-26 11:04 |
В никакъв случай. Можеш да постваш каквото ти е угодно в тази тема, без естествено да засенчваш главната ми роля. :)) Днес трябва да си довърша сайта и не мога да влизам постоянно, защото съботата и неделята ги пропилях в празнодействие. Мисля, че ще ти е приятно на празненството на Майкъл или използвай фона на влюбените. Тук си добре дошла, повтарям- добре дошла ама не забравяй, че си на гости. :)) Оф, махам се, че каквато съм спамърка пак няма да я свърша никва. Лек ден. :)
|
Гледай я ти!!! |
sorsha |
2009-10-26 11:21 |
Все тя да е първа!!!! Ама ша та бутна, да си знайш!!!!
|
Sweet November |
sorsha |
2009-10-26 17:54 |
Есенна вечер - и в самотата има радост.
http://www.youtube.com/watch?v=AWCsE1QPwk0
|
Sweet November |
sorsha |
2009-10-27 09:09 |
По залез... другаде изгрява слънце - така далече си от моя път. Събуждам се, когато ти заспиваш и кръстопътят ти е дом за мен...
http://www.youtube.com/watch?v=7GrK5THh9_k&feature=related
|
Майкъл, |
sorsha |
2009-10-27 10:44 |
глей си работата с твоите тъпи теми!:)))
http://vbox7.com/play:b80eb1dd&al=1&vid=933738
|
Точно тъй Сорша, |
parcalesia |
2009-10-28 08:40 |
Майкъл да върви по дяволите, кви са тия приватизации под масата?
УСпешен ден1
|
Перси, |
sorsha |
2009-10-28 09:04 |
Излизам в болнични, не знам кога ще се върна. Неее, не съм болна. Как да ти обясня, резултатът ще се появи след няколко месеца. :))))))
|
Sweet November |
sorsha |
2009-10-28 09:06 |
http://www.youtube.com/watch?v=T4jdhGKekCo&feature=fvw
Цветы – последнее и первое мгновение, цветы – всегда восход, закат, лучают радость при рождении, при смерти – тени провожают.
И все таки, всегда красивые они. Они прекрасные – в начале и в конце. Прощаюсь и опять встречаю сны, прошу, в них розу дарь ты мне.
Опит да напиша нещо на руски, не се смейте, драги читатели.:)))
|