Перси, |
sorsha |
2009-11-06 19:02 |
Не съм забравила темата, ма ся нямам много време.:))) Приятна вечер от мен!
http://www.vbox7.com/play:bfd05518
|
Голем майтап: |
Kompirqsal |
2009-11-07 12:40 |
|
http://www.youtube.com/watch?v=MTXvkWqQas8
|
А т'ва е напрао |
Kompirqsal |
2009-11-07 12:50 |
разбиващо:
http://www.youtube.com/watch?v=Oh-D7UiJmiU
|
И хита за есенно-зимния сезон: |
Kompirqsal |
2009-11-07 13:19 |
|
]http://www.youtube.com/watch?v=UTJhfdI62JI&feature=related
|
Да запалим свещичка... |
sorsha |
2009-11-07 14:15 |
Задушница
И пак е ден на миналите хора.
Тях имаше ги в плът и кръв, нали?
Свещичката в дланта потрепва.
Простете ни!
Вас, Бог да опрости!
|
не знам дали на задушница |
parcalesia |
2009-11-07 17:44 |
е позволено да се вдигат скандали, обаче не мога да се стърпя и забранявам на Компирясъл да поства простотиите си в моята тема. ами писна ми от тия полуидиоти.
http://www.youtube.com/watch?v=3J8q4cBSkTQ
|
малко позабравени любими песнички |
parcalesia |
2009-11-07 17:47 |
|
http://www.youtube.com/watch?v=VK9qfVQ4Z04
|
- |
parcalesia |
2009-11-07 17:49 |
|
http://www.youtube.com/watch?v=PULYyD1Gn3E
|
*** |
sorsha |
2009-11-08 08:38 |
Под лупа не разглеждайте душата!
На чувствата анализ не правете!
Надникнете ли в тайната и свята-
прекършвате я като нежно цвете,
което ще престане да се радва
на слънчев смях или на плач дъждовен.
Не винаги намерената правда
е знак добър.
Ала е знак съдбовен
за болката,
която ще пулсира,
ще става упорито постоянна.
Така Душата болката разбира,
но за Любов остава вечно жадна.
/Бисерка Каменова/
http://www.youtube.com/watch?v=Qj7FgFIVrTY&feature=related
|
*** |
sorsha |
2009-11-08 08:39 |
От любов не се умира...
На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и вълнува,
душата се лекува от любов...
Макар че от любов не се лекува!
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да и простят,
макар че от любов не се прощава!
В света от реализъм опростен
единствено контрастите избира,
и от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира!
/Калин Донков/
|
*** |
sorsha |
2009-11-08 08:41 |
http://www.youtube.com/watch?v=83DuPTB4HXg&feature=player_embedde d
Потемнеет серебро, померкнет золото,
Поизносятся и вещи и слова,
Из альбомов улыбнется нежно молодость,
Из-под плит проглянет тихая трава.
Все на свете перемелится, век сменится,
Пронесутся годы словно с горки вниз,
Только ты душа суровой жизни пленница,
Из меня, как из темницы, смотришь ввысь.
Душа болит, а сердце плачет,
А путь земной еще пылит,
А тот, кто любит, слез не прячет,
Ведь ненапразно душа болит.
То ли звет черемух, то ли снег посыпется,
На каштановые волосы твои.
Скоро время, зверь невидимый, насытится
И уйдет, оставив сердце без любви.
Потемнеет серебро, померкнет золото,
Поизносятся и вещи и слова.
Из альбомов улыбнется нежно молодость,
И окажется душа еще жива.
Душа болит, а сердце плачет,
А путь земной еще пылит,
А тот, кто любит, слез не прячет,
Ведь ненапразно душа болит.
|
Vesela nedela |
parcalesia |
2009-11-08 10:21 |
Glukoza Nostra :))
Oi OI OI
|
*** |
sorsha |
2009-11-09 09:00 |
БЛУС
Калин Донков
Съмнения, възторзи, страх ,¬
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!
Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд...
Любима, събуди ме вчера!
В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс...
Побързай, целуни ме вчера!
Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: забрави ме вчера...
|
*** |
sorsha |
2009-11-09 09:05 |
ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА
Бисерка Каменова
Животът скрит е в дребните неща.
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух свободен
в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време...
|
*** |
sorsha |
2009-11-09 09:12 |
http://www.youtube.com/watch?v=1hiEXwyto4k&feature=related
Ето ти я короната.
Печат и пръстени имаш.
И любовта, в която
ти се дава за всичко.
Ето ти я каруцата,
С опикани картони.
И любовта, която
oтново те гони.
Нека всеки живее
И нека всеки умира.
Здравей, моя любов,
сбогом с тебе си вземам.
Ето ти го и виното.
И пиянска забрава.
И любовта, която
за всичко се дава.
Ето я, болестта ти,
и гърне под кревата.
Ето я, любовта ти,
към мъжа, към жената.
Нека всеки живее
И нека всеки умира.
Здравей, моя любов,
сбогом с тебе си вземам.
Ето я и нощта ти.
Тя е вече дошла.
И умираш в душата
на сина си сега.
Ето ти я зората,
(заедно до смъртта).
И умираш в душата
на своята дъщеря.
Нека всеки живее
и нека всеки умира.
Здравей, моя любов,
сбогом с тебе си вземам.
Ето те и забързан.
Ето, тръгваш си ти.
Ето я, любовта ти,
дето всичко крепи.
Ето ти го и хълмът
И кръст, и пирони..
Ето я, любовта ти,
по всички закони.
Нека всеки живее
И нека всеки умира.
Здравей, моя любов,
сбогом с тебе си вземам.
|
- |
parcalesia |
2009-11-09 09:50 |
http://www.youtube.com/watch?v=ICoC7Bf9aaY
SONATA ARCTICA- СТРАДАНИЕТО
Пиша редовете, които искаш, с думите,
които се осмелявам да използвам, от всички тези, на които ме научи
през годините.
Хвърляш съвършена сянка върху листа,
чезнеща при слънчевата светлина.
Страхувам се до каква степен ме познаваш,
след любовта може да остане позор.
Крадеш единствената ми надежда
и ме караш да будувам още една нощ.
Искам да си търпелива към мен, да си край мен,
когато есенните листа окапват.
Самота, моята болка, последното нещо,останало от мен.
Ако падаш, ще те хвана,
Ако обичаш, ще те обичам,
така стоят нещата,скъпа моя.
Не се стахувай, ще си в безопасност,
кълна се, ако само ме обичаш.
Седем самотни лъжи, съчинени през през пустата зимна нощ.
Отварям единствената книга с единствената поема, която мога да чета.
С кръв подписвам името си и печатам нощта със сълза.
Изгарям хартията, всеки ред, заради тях плаках.
Ако падаш, ще те хвана,
Ако обичаш, ще те обичам,
така стоят нещата, скъпа моя.
Не се стахувай, ще си в безопасност,
кълна се, ако само ме обичаш.
Аз съм авторът, а ти си моят венец.
Караш ме да плача за любовта ти,
както си правила много пъти преди.
И знам, че не мога да пиша тези редове без теб.
Лейди Болка, направи ме силен,
не може ли да сме заедно, без тях, завинаги?
Думите, които пиша, могат само да ме наранят,
Извини ме за сълзите.
Благодаря ти, единствена моя,
ти ме дари с тази болка.
Поставям те нежно на пода,
правя стъпка към вратата.
Къде е това писмо, никога ненаписано?
Сега, лека нощ...
Ако падаш, ще те хвана,
Ако обичаш, ще те обичам,
така стоят нещата, скъпа моя.
Не се стахувай, ще си в безопасност,
кълна се, ако само ме обичаш.
|
- |
parcalesia |
2009-11-09 10:07 |
Навсякъде Вертер умира млад.
У нас той страда до дълбоки старини.
Страданията му започват като съвсем млад.
Баща му е имал маслобойна и цял живот Вертер се мъчи да заличи този позорен факт.
Той сменя фамилията си, измисля ново родословно дърво, премества се да живее на друго място, от нисък става висок и от плешив – къдрокос, но всичко е напразно.
Маслобойната върви подир него като вярно, стара, макар и нежелано куче.
Вертер става активен член на Отечествения фронт, клейми опозицията, приветства национализацията, строи Хаинбоаз, Хаинбоаз строи него, чупи рекордите, сутрин вдига знамето, вечер свири на акордеон „По върховете на Манджурия, седи в първата редица, когато Димитров идва при бригадирите, но всичко е напразно.
Маслобойната го чака в палатката, сгушена под прочутия бригадирски шинел на Иван Радоев.
Вертер страда.
Хвърля се с цялата си жар в колективизацията, осъжда Жендов, пише писма да се преработи Романът „Тютюн“, отива доброволец в Корея с надеждата, че американският напалм най-сетне ще изгори маслобойната, но всичко е напразно.
Тя клечи по хълмовете на Фун-чжоу, под напалмовия дъжд, и го гледа предано в очите.
Двамата се връщат в родината.
Вертер иска да влезе в университета, но маслобойната застава на входа и той не може да влезе.
Страда.
Съвзема се, поема априлската линия, бори се срещу частната собственост, която ежечасно ражда капитализъм, срещу самия капитализъм, носи Че Гевара на ревера си и материалите на Юлския пленум в чантата, знае наизуст „Съображенията“ и прегръща с две ръце перестройката, но всичко е напразно.
Накъдето и да тръгне, маслобойната застава на пътя му.
Отново страда.
След това се заема мъжки с работата.
Унищожава документи, нотариални актове, сметки, стари снимки, пожълтели квитанции, окъсани Броеве от вестници, премахва свидетели, трови с миша отрова очевидци, бута в пропасти съдружници на баща си, прегазва с кола случайно разбрали за маслобойната хора, ликвидира роднини, инжектира отровен серум на бивши съседи, премахва и последната следа.
Това му струва години и страдания, но най-накрая успява.
Превръща баща си от цветущ притежател на маслобойна в потомствен пролетарий, който няма нищо друго, освен веригите си.
Най-накрая може да си отдъхне – от маслобойната няма и помен.
Ако не той, поне децата му ще живеят като хората.
Тогава работата се извърта, всичко се променя, започват да връщат земята и фабриките, раздават маслобойните на старите собственици и тук вече започват нечовешките страдания на стария Вертер.
От една страна маслобойната е негова, произвежда, пуши с комините, а от друга – той не може да докаже нищо.
Работил е перфектно цял живот и е заличил всичко.
Няма никой и нищо на този свят, което да докаже, че е собственик на маслобойната, а не пролетарий и син на потомствен пролетарий.
Собствениците започват да трупат милиони, кожени палта, балове, разходки с царския влак, екскурзии до Истанбул, мерцедеси, а потомственият пролетарий Вертер клечи срещу собствената си маслобойна и страда.
Той няма дори и вериги.
Демокрацията му ги свали.
Станислав Стратиев
|
:)))) |
sorsha |
2009-11-09 11:41 |
|
http://vbox7.com/play:9cb6e0b9
|
България, 2109 |
mimikot |
2009-11-09 13:55 |
Основната тема тази седмица бяха 100-те дни на правителството. Но какво са 100 дни в сравнение с вечността? Трябва да гледаме по-мащабно на събитията. Много по-интересно е каква ще бъде България не след 100 дни, а след 100 години. За да провидим бъдещето, не е нужно да се допитваме до врачки или екстрасенси. Достатъчно е да проследим тенденциите…
България, 2109 година. Народът чества 100-годишен юбилей от идването на Бойко Борисов на власт. Самият Борисов е поостарял, изглежда леко уморен, но винаги живва, когато застане пред камера и уверено обяснява, че правителството му е направило много. Ето, почти е завършена магистрала „Тракия”, и дори вече щеше да е завършена, ако не беше лошото наследство от Станишев. Да, Станишев отдавна е покойник, но наследството му е живо, дори през 2109.
Всенародните тържества по случай 100-те години чудна власт се провеждат пред единственото дърво в Борисовата градина. То е единственото останало и в цяла София и затова е известно като Дървото. Пред него Лили Иванова изнася юбилеен рецитал. Мургави строители надничат от съседния недовършен строеж на огромен мол, започнат в далечната 2011 година.
В общественото устройство са настъпили положителни промени. Избирателната система е усъвършенствана до такава степен, че избирателите изобщо не ходят до урните. Партийните лидери сядат на една маса, споразумяват се колко струва един глас и който извади най-много пари, той печели изборите. Няма нужда от рейсове с гласоподаватели, фалшифициране на избирателни списъци и подобни простотии. Всичко става цивилизовано, на пазарен принцип.В образованието започва нова реформа. Министърът предлага азбуката да започне да се учи още в гимназията, а не само в университетите. Това предложение е посрещнато на нож от учениците, които се вдигат на стачка под надслов „Не ни занимавайте с глупости!”. Оказва се, че никой от стачкуващите не може да напише този девиз, но това не е голям проблем, защото малцина са тези, които биха могли да го прочетат.
Кризата се задълбочава, когато в протестите се включва и Национален Комитет на Възмутените Родители (НКВР). НКВР настоява децата да не бъдат затрупвани с излишна информация, каквато безспорно е азбуката. В крайна сметка е постигнат компромис – в гимназията все пак са въведени дисциплините „четене” и „писане”, но само като свободно избираем предмет, без да са задължителни.
Грамотността през 2109 се счита не само за проява на лош вкус, но и се преследва от властта. ДАНС следи всички хора, за които има подозрения, че притежават книги. Те са потенциални врагове, защото може би знаят, че някога България е имала и други правителства.
Извършена е и революция в компютърните технологии. Старите клавиатури – с букви и цифри - отдавна са в историята. Новите са само с четири клавиша – усмихнато човече, намръщено човече, изплезено човече и сърце. Тези четири символа са напълно достатъчни на модерния българин, за да изрази цялата гама от мисли и чувства, на които е способен. Националният отбор по футбол се бори мъжки, но не успява да се класира за Световното първенство, защото в последния мач на квалификациите пада от Фарьорските острови с 9: 1. Какъв малшанс! За сметка на това пък печелим световното първенство по наднормено тегло.
Слушаме химна и сълзи на гордост проблясват в очите ни, докато знамето се вдига над изстрадания ни целулит. Никоя нация вече не е по-дебела от българската!
Огромен е напредъкът в пластичната хирургия. Жените вече си правят силиконови крака и уши от винервайс. Последният писък на модата са еърбег-циците – на пръв поглед малки, но като ги пипнеш, рязко бухват до размер на великденски козунаци. Сексът също е преминал на друго ниво. Вече е напълно безконтактен. Сядаш пред компютъра, нахлузваш едни USB-гащи, включваш се в системата и се чукаш виртуално с когото си искаш. Няма болести, няма ядове, няма мърморене.
Чалгата вече има статут на класическа музика и се изпълнява не само в заведенията, но и в симфоничните зали. Най-актуалната тупалка за 2109 година е „Совалка кючек” на оркестър „Джипси Бластърите”:
Качвай се на мойта совалка
Да ти праим джедайската свалка.
Аз съм баровец – интернет провайдер
Фани ме за големия колайдер
Оп-са! Оп-са!
Разбира се има и изтънчени естети, които продължават да слушат българска попмузика. Макар и оскъдна по количество, тя по традиция е с изключително качество. Доказателство за това е фактът, че единствените две нови парчета, излезли през 2109 – „Тъжен съм до сряда” и „Космодиско” получават общо 94 награди за бг попмузика. 94 пъти изпълнителите им благодарят на майка си и баща си, на зълва си и балдъза си, като не забравят да благодарят и на правителството.
И киното е в небивал възход. Новият филм „Шебеци през октомври” достига рекордна за българското кино гледаемост – 11 зрители. За съжаление приходите му не са много високи, защото 8 от зрителите са си го дръпнали от торентите.
2109 е паметна за българския туризъм. Завършен е проектът „СуперБанскоМегаСлънчевбряг”. Двата курорта толкова са се разрастнали, че вече са се слели. Туристите чакат три часа на опашка за кабинковия лифт в Банско, после се спускат със ски до Слънчев бряг, където за 70-80 лева си наемат шезлонг и плажуват, тъй както и турчин не е плажувал.
С голям успех продължават ежегодните конкурси за месо. Титлата „Мис Месо 2109” става притежание на Златка Златкова Златкова, правнучка по майчина линия на Едната Златка и правнучка по бащина линия на Другата Златка. Новата лауреатка нашумява в светските среди с прякора Уста Златка. Не за друго, а защото е от стар майсторски род. През 2109 капитализмът в България окончателно е победил. Но и комунизмът окончателно е победил.
Народът добрува.
Иво Сиромахов
|
охо, Мими се е включила със сериозна конкуренция |
parcalesia |
2009-11-09 17:41 |
Колко скоро ще е сега?
(парче на The Smiths)
Ако решиш да търсиш в интернет информация за Стефан Гамизов, попадаш на неочаквани статистики. Които вероятно нямат нищо общо с него, но пък са интересни. В периода между 2002-2006 г. от България са изнесени 17 тона човешки кости (биоматериал). Повече от САЩ, Канада и Европейския съюз взети заедно. През 2009 г. вече са 21 тона. През комунизЪма, преди селското стопанство да бъде унищожено по възможно най-тъпия начин от новите варвари, България изнасяше домати, жито и какво ли не. В момента явно производството на трупове е изключително нарастнало и е много доходно, и съответно акцентираме там, където ни е силата. От друга страна чак през океана се чу, че в БТВ има нареждане да не се говори за култура. Думата «култура» трябва да бъде забравена и по възможност заместена с думата «риалити». Колко по-интересно е когато Станка от Ловеч пръдне в ефир, отколкото да се говори за Салвадор Дали. «Салвадор - дали?« Не, в никакъв случай! А новината за това как Роман Абрамович е похарчил за един обяд в Nello’s в Манхатън 52 000 долара, подтиква към революция - френска, съветска, талибанска, няма значение, само да падат глави като неговата.
Светът ужасно отесня с възможностите си за информация. Сега да си на 20 години! В глобалната несвобода. Човекоядната орхидея на която така се радвахме, хлопна челюсти. Какви цветове, какво равенство - защото отново за това става въпрос - какво съвършенство на формата. И преглътна.
Едно и също е да растеш в България и Америка, защото се говори за едно и също - всичко е риалити. Не на друго ниво, а с повече или по-малко пиксели. Мадона пее Come join the party, а партито го няма никакво. Борсата е серийният убиец маскиран като клоун, а тези, които му дърпат конците, пратеници на Сатаната. Сатаната може да е всеки - Барак Обама, Иван Костов, Мона Лиза и леля Веска чистачката. Всеки живее на кредит - пари или доверие, няма значение, защото нито едното, нито другото съществува. Спомени от бъдещето.
Онзи ден едни черни щяха да ме бият в Даунтаун. От повече от година не бях ходила и видях с очите си, че Рогатият е тук. Преди улиците бяха фрашкани с латиноси, фалшиви ролекси, златни синджири с автомати Калашников, гигантски телевизори по 200 долара, море от хора и стока, всички говорят испански, не си в Ел Ей. Сега е празно, затворени магазини, огромни празни пространства с For Lease на прозореца. Разхождам се незабележимо с бяла риза и джинси, невидима като щраус заврял глава в пясъка, арийка в един мургав свят. На врата с голям като камък за давене Canon. В далечината виждам група черни облечени в африкански роби. Забелязват ме преди да съм щракнала дори и веднъж и крещят:
«Ето я бялата кучка от дяволските медии, ще продава снимките ни!!!»
Веднага свалям камерата, събирам длани в молитвен жест, накланям глава и тръгвам към тях да чуя Нещото, което не знам. Те са 7-8 големи пича с коси на плитчици и с безизразни лица. Един вика гневно пасажи от Библията от време на време проверявайки дали слушам внимателно, и настоява, че те са избраните, не евреите. Съратниците на този черен Хитлер гледат отвеяно към отсрещния тротоар, а бялата кучка се радва на Обама нарисуван с малки червени рогца. Дяволчето Фют. Предателят на цялото човечество. Ако невежеството беше конспирация, щеше да има надежда. На земята има графики с масонска пирамида, рисунки с черен Джийзъс, на един голям картон пише с дебел лилав флумастер:
«Джийзъс е бил черен, събудете се, белите хора лъжат!
Ние сме първите хора, ние сме избраните, ние сме по-съвършените!»
Пичовете си мислеха, че са страшни, а аз не исках да ги разубеждавам, затова постоях достатъчно за да разберат, че не се страхувам. Белите кучки трябва да си заслужат името. А наоколо не беше безобидно. Тези, които ходеха по полу-празната улица не бяха там за да пазаруват, а защото са им останали само две собствености - лудост и бедност. И никой не може да им ги вземе. От години не е имало толкова счупени хора по улицата. Орнаментите на сградите от 30те са по-добре запазени.
Мисълта ми скача, но това едва ли има значение при бързината с която се редуват рекламите по телевизията, както и със скоростта с която се изнасят кости от България. В Даунтаун сега е така, както ще бъде в недалечното бъдеще в София, само че там ще има квартал в който ще се говори не испански, а езика на Мохамед. Всеки ще е чужденец в страната си и никой няма да помни къде и защо е роден. Защото вече няма да има страни. Всичко ще е едностранно. Пак заради шибаното равенство. Глобализацията е абсолютно социалистическа идея. Да внесем малко североафриканци от Малта, казва президентът Първанов.
А тук се въоръжават най-сериозно за да са готови за момента в който Обама ще забрани оръжието. Този момент не бива да идва, защото това би означавало гражданска война, която много бързо ще стане расова. Охраната непрекъснато ме убеждава да си купя пистолет. Не че не искам, просто не чувствам ясна заплаха. Което нищо не означава.
Онзи ден даваха документален филм за събитията в 24те часа след убийството на Джон Кенеди. Демокрацията е основана на лични интереси, манипулации и код на поведение на съответното ниво за съответния момент под претекста за ненарушима свобода. Нищо повече. Лее се кръв, режат глави, сменят се правителства. Както казват французите:
«Колкото повече се променя, толкова по-същото остава».
След колко време ще е сега?
Милена Фучеджиева
|
