Шушон, |
parcalesia |
2009-11-27 22:17 |
|
спирай с тия лиги, не ти ходи, чак Кметицата се учуди и ме пита това ти ли си или не си... а Дав всички знаем, че дойде в този форум като мъж с ник Чае шукарие. Лека нощ, уморих се от вас. :)))
|
parcalesia |
dai_mi_ga6tite |
2009-11-27 22:34 |
Не мога да разбера, кое ви е по- нужно, да обичате или да ви завиждат и ревнуват.
Всеки има нужда да обича. Не на всеки обаче се отдава тази възможност. Затова тези, на които им липсва тази магия, явно "завиждат и ревнуват". Ти изглежда, по-добре знаеш, какво е това последното усещане. Благодаря ти, че беше така добра да споделиш проблема, който имаш с този особен вид "стрес". За пореден път. Лека нощ.
|
:)) |
nqmamga6ti |
2009-11-27 22:36 |
пам па рам пам пам:)))
ей, тва да не те питат много боли:))
странно, нямаш ли по-смислена тема от някакви дето не ги траеш??
лошо, Седларов, лошо!
:)))
и се извини на Дав! отсъства, говориш зад гърба и, имаш грешка в идентификацията и ти липсва не само шесто чувство, ами и петте преди него:))) тва чувствата са тънка работа;
|
:) |
nqmamga6ti |
2009-11-27 22:39 |
лека, хъни:))
()!
|
Не се предавам |
sorsha |
2009-11-28 09:08 |
Аз не се предавам
пред уморяващото безразличие,
но зачерквам всичко старо
и си спомням друга притча.
Не, че там е по-леко
и по-малко боли,
там просто всичко е светло
и болката ми дори.
Защото е най-страшно
от любов да не заспиш,
в родилни мъки да плачеш
и... мъртво да родиш.
|
малко смях не е излишен... |
sorsha |
2009-11-28 09:10 |
Подгонил петелът една кокошка, а тя си мисли: ако бягам прекалено бързо – ще ме вземе за непристъпна, ако бягам прекалено бавно – ще ме вземе за мръсница, я да взема да се спъна…
—
Татко мецан се събужда сутринта, отива до своята чинийка и започва страшно да реве:
- Кой е ял от моята паничка?
След него идва малкото мече и също започва да врещи:
- Кой е ял от моята паничка?
Мама мецана раздразнено:
- Стига сте крещяли! Още не съм готвила!
—
Седи си на пътя котенце. Минава крава и му казва:
- Я, какво си мъничко, пък вече с мустаци.
Котенцето отговорило:
- А ти каква си голяма, пък си без сутиен.
|
Доброто и злото... |
sorsha |
2009-11-28 09:42 |
Къде е ключът към истината за добро и зло? Как изглеждат те в живота, който живея, в света, който ме обкръжава?
Толкова думи, думи, думи…и все за добрите дела! Верните думи не са красиви. Красивите думи не са верни. Виждам как добрия не умее да спори, как не умее дори да се защити! Оня, който умее това, просто не е толкова добър!...
|
... |
sorsha |
2009-11-28 09:59 |
|
http://vbox7.com/play:9ee36ea5&al=1&vid=592437
|
ми да ви кажа, |
parcalesia |
2009-11-28 10:43 |
темата ми доста дълго си съществуваше и без вас, не знам защо сте решили, че е благодарение на вас, но както вече казах и ще повторя, доста са ви объркани възприятията и май си мислите, че сте центъра на форума, в което няма нищо лошо, но за съжаление не е вярно. Ся ще потърся нещо, което ще ви помогне да си изясните доста неща.
|
Перси, |
sorsha |
2009-11-28 14:52 |
|
Не се занимавай с глупости! Темата си е много хубава и въобще не е важно как и защо съществува. Ся няма да си ги мериме, нали!:)))
|
Вярно ли е, че всяко зло е за добро? |
sorsha |
2009-11-28 14:53 |
Трябваха ми години да се отърся от втълпяването си, че трябва да изстрадам щастието си. Сега приемам идеята, че никога не се знае дали случващото се е за добро или за зло. Когато се обърна назад виждам, че нещата, които съм възприемала за неуспех всъщност са ме насочвали в по-добрата посока, към по-добрия избор. Има една притча по този повод и като я намеря ще я напиша.
|
Здравей Sorsha:) |
Tomad |
2009-11-30 10:11 |
|
Ти участваш ли в сайта "Откровения"? Тук прочетох някои творби, които съм чел във въпросния сайт и съм почитател на авторката.
|
Здравей Томад!:))) |
sorsha |
2009-11-30 11:56 |
|
Майтапчия!!!:))))))))))))
|
... |
sorsha |
2009-12-01 13:08 |
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
Джордж ГАРЛИН
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
http://vbox7.com/play:c293b88a
|
кво? |
No_one |
2009-12-01 21:33 |
Специален поздрав за Перс:
http://www.youtube.com/watch?v=E_PVqMtuVzA
As far as my eyes can see
There are Shadows approaching me
And to those I left behind
I wanted you to Know
You've always shared my deepest thoughts
You follow where I go
And oh when I'm old and wise
Bitter words mean little to me
Autumn Winds will blow right through me
And someday in the mist of time
When they asked me if I knew you
I'd smile and say you were a friend of mine
And the sadness would be Lifted from my eyes
Oh when I'm old and wise
As far as my Eyes can see
There are shadows surrounding me
And to those I leave behind
I want you all to know
You've always Shared my darkest hours
I'll miss you when I go
And oh, when I'm old and wise
Heavy words that tossed and blew me
Like Autumn winds that will blow right through me
And someday in the mist of time
When they ask you if you knew me
Remember that You were a frined of mine
As the final curtain falls before my eyes
Oh when I'm Old and wise
As far as my eyes can see
И да не се подлъгва пред разни измислени души.
|
:))) |
dai_mi_ga6tite |
2009-12-01 22:23 |
|
ето го! Появи се и спасения/ната в сладкия ноември на Перс. Даже не е могъл да се доизмисли и се е нарекъл "никой". Звучи гордо! :))))
|
Боже! |
parcalesia |
2009-12-01 22:48 |
Увиснали гащи, не знаех, че си толкова прост. Не виждаш ли, че сама си измислям "спасени" приятели, за да си поддържам темата, бе, тъпанар. Пфууу, аман от недоразумения.
|
! |
nqmamga6ti |
2009-12-01 23:07 |
...
Sweet November
|
parcalesia |
dai_mi_ga6tite |
2009-12-01 23:08 |
|
Естествено! Даже и мен измисли! :)))))
|
И двамата |
parcalesia |
2009-12-01 23:11 |
|
ми напуснете темата, ако обичате. Разбирам, че не сте си самодостатъчни, но можете да продължите да си четете книжки. Аз не съм ви с нищо задължена. Къш.
|
