Кошлуков |
AZ_14 |
2009-03-20 23:22 |
|
Служил съм 1985 год. войник на границата и самите лейтенанти ни разказваха тези вицове,за които КОшлуков твърди,че са затваряли.Нямаше такова нещо,никой не е затварял за това тогава.Може би през 50те год.,да,но '80те нямаше такова нещо.И в гимназията си ги разправяхме,и самите учители са ни ги разказвали,това което тръби Кошлуков не отговаря на истината.За мен той е обигран оратор,вживял се в някаква своя роля на спасител,егати спасителя-бяга в Щатите точно когато идва демокрацията и директно в Калифорния,нещо като Жорж Ганчев,ама оня поне си признава,че е шоумен.За вицовете лъже,това е ясно,а че Доган му е приятел,това е показателно.Всичките ни ''дисиденти'' си бяха внедрени агенти,то се видя от целия ни мафиотски преход,а това че подкрепи изкукуригалия Симеон....нямам думи.Един таралеж без бодли.Смях...
|
... |
AZ_14 |
2009-03-20 23:24 |
|
..а за малък Тошко....пародия на Иван Славков,засега е забавен,но целия лъха на бира и простотия до шия.
|
Здравей Азе, УАУ... |
Baba_Gicka |
2009-03-20 23:32 |
Не бъди катогоричен, моля те :)
Кошлуков може да не е цвете, но имаше и хора, които си патеха от голямата уста :) Вярвам, че ще ме разбереш, то не е нужно да си влизал в затвора, за да ти провалят живота. Понякога беше нужно да не те заклеймят в комсомолската организация, защото така или иначе все някога се влизаше в нея. Заклеймят ли те - ще видиш университет през крив макарон, ако ще Айнщайн да е насреща...
|
тема |
AZ_14 |
2009-03-20 23:35 |
|
Толкова вицове съм разправял,трябваше да лежа доживот ха ха.....понеже младите не са живели тогава и не знаят,може и да му се вържат,ама аз съм живял '70те и '80те и знам ,не защитавам тъпата соц. система,но това са фактите.В дискотеките пускаха Мадона,Майкъл Джексън,имаше забрани,но никой не ги спазваше,носех вместо ученическа чанта противогазова торба с американското знаме и хеви метъл надписи,но милиционерите гледаха това през пръсти.Не беше толкова кошмарно,колкото звучи от устата на Кошлука,и да е било,е било много преди моята младост.Яд ме че се говори все едно е бил някакъв невероятен кошмар,глупости,имахме си купони,дискотеки,концерти......всички знаехме че тоя строй си отива,Запада беше мечта за нас и ако бяха свободни границите като в Югославия щяхме да си живеем царски.Убеден съм!
|
Baba_Gicka |
AZ_14 |
2009-03-20 23:39 |
|
Баби,прекрасно знаеш че той преувеличава,айде стига с тия мрачни отклонения за социализма.Сърбите си живееха много добре,ходеха където искат,а държавата им беше като нашата....Просто Живков беше страхливец и гъзолизец на руснаците,а сега днешните лижат американските задници....затова пак ще сме потънали в мръсотия до шия.
|
сем. Бакалови |
AZ_14 |
2009-03-20 23:44 |
|
А някой знае ли историята за емигрантския живот на бащата на ''красавици'' Бакалови,потърсете,струва си.
|
Ето я: |
AZ_14 |
2009-03-20 23:45 |
Д-р Божидар Бакалов, баща на двете най-известни bg-близначки – “Мис България 2001” Ивайла Бакалова и сестра й – дизайнерката Божидара, предостави единствено на “ШОУ” шокиращи разкрития около житието-битието на двете си деца и бившата си съпруга. Двете момичета били плод на връзката на майка им Божидарка Николова с двайсетина години по-младия д-р Бакалов, но… по време на брака й с друг мъж - Митко Генчев, докер на варненското пристанище.
Без знанието на хирурга, Божидарка родила двете деца и едва след време му съобщила новината, че е станал баща на близначки. След като междувременно се развела, тя споделила с хирурга намерението си да даде за осиновяване поотделно двете момиченца. Цената на Божидарка, според д-р Бакалов, била 2000 лева, а на Ивайла, която първоначално носела името Людмилка - едва 500. Докторът преименувал двете деца и от Божидарка и Людмилка Миткови Генчеви, те станали Божидара Божидарова Бакалова и Ивайла Божидарова Бакалова.
Бакалов изпрати в редакцията и нотариално заверени свидетелски показания на приятеля си Димитър Великов, който е бил очевидец на системен психически и физически тормоз върху възрастната майка на доктора от страна на нейните внучки и снаха. Показанията му били приложени към гражданско дело № 23/2006 г. във Варненския районен съд във връзка със съдебните спорове около спорното жилище във варненския кв. "Чайка". Докато Бакалов търкал наровете в затвор на щата Юта по обвинение в изнасилване на местна мормонка, болната му майка Eкатерина Бакалова била убеждавана, че синът й е невъзвращенец и че трябва да направи дома си дарение на Божидарка, Ивайла и Божидара. До смъртта си обаче майката на д-р Бакалов не признава двете момичета за свои внучки, нито пък Божидарка, която е нейна връстница - за своя снаха.
Ето и автентичния текст на самия доктор, който той прати в “ШОУ” по повод на предишни наши публикации:
“Пишете, че дъщерите ми Ивайла и Божидара ме били „оставили да си живея” в дома си като „морален жест, въпреки всичко преживяно и изречено по наш адрес”, както е коментирала Ивайла. Би трябвало да изясните, че става дума за моето жилище, което аз съм построил с ръцете си и изплащал заемите много преди Ивайла да е била родена. Опомнете се все пак!
Прехвърлил съм дома си на името на майка ми Екатерина Бакалова, единствено за да успокоя страховете й, че след като в 1984 г. осиновя и дам името си на двете момичета (Людмилка и Божидарка Миткови тогава, Ивайла и Божидара Бакалови сега), тяхната многодетна майка -
Божидарка Николова, няма да се опитва да го отнеме и продаде, както е направила с домовете на предишните си трима или четирима съпрузи.
Майка ми и роднините ни се опасяваха, че щом тази жена – Божидарка, е направила това на няколко пъти и срещу различни мъже и имоти, повече от сигурно е, че тя ще действа така и спрямо моето жилище и че това са основните й мотиви да се запознава по улиците, забременява и ражда извънбрачни деца на различни и нищо неподозиращи варненци.
По-късно, възползвайки се от незаконното ми задържане и изолация в САЩ, тази Божидарка Николова успява да въведе в заблуждение мен, майка ми и роднините ни, че българската държава е започнала конфискационни процедури по отношение всяка собственост на мое име, включително и дома ми, с което успява да се сдобие с документ за временна собственост на дома ми, с уговорката, че при връщането ми в страната, апартаментът ще ми бъде веднага върнат нотариално на мое име. Това до ден-днешен не е станало, а децата ми и адвокатът им пълнят съдилищата и медиите с какви ли не измислици по мой адрес!
Не по моя вина двете момичета, за които аз положих изключителни грижи и жертви, бяха без моето физическо присъствие във формиращите периоди на живота си и сега демонстрират всички неблагоприятни симптоми на деца „расли без бащински гръбнак".
Усилията ми да не допусна това са имали контрапродуктивен ефект. Ивайла и Божидара, както всички деца, са привързани и вярват безрезервно на това, което майка им им е казала за всичко, вкл. и за появяването им. И в главите на децата ми сега има какви ли не още измислици по мой адрес.
Аз съм бил в близък контакт с тях само като малки. Дал съм всичко, за да се чувстват и растат като специални деца и естествено, аз съм им спестявал всички подробности, които биха могли да повлияят негативно на самочувствието и развитието им. Сега виждам как мелодраматичните измислици на майка им са се превърнали в „истини” за тях, които дори и сега продължават да им пречат и опорочават живота им. Главно с това, че те следват не само нейния пример и комерсиален подход по отношение на мъжете и всичко в живота си, но и антисоциалното поведение и начин на живот на братята и групата им. Мога да ви изясня, че не друго, а тъкмо честните ми усилия да изведа двете момичета от криминогенната среда на майка им в село Приселци, Варненско, и да им дам добро образование в САЩ доведоха до моята легална сага там и разрушаване кариерата ми. А майка им възприе това, като уникалната възможност тя да се настани в дома ми, за:
а) да дава уроци и отмъщава на майка ми (Екатерина Бакалова) за това, че тя не признаваше Ивайла и Божидара за нейни внучки и не промени до смъртта си негативното си отношение спрямо тях;
б) да заграби и се обогати с всичко, което съм спечелил в живота си и останало от родителите ми и така да „оправи живота си" и този на многото си деца.
Когато се върнах от Америка, аз се натъкнах на от най-фантастични до най-нелепи и комични описания на връзката ми с майката на Ивайла и Божидара. Майката Божидарка (която по навик никога не казва истината) бе подвела и едно женското списание, че и тя някога е била „манекенка”, и то по времената преди аз да се родя, а по-късно аз, като лекар от Съдебна медицина съм я освидетелствал, пребита от третия или четвъртия си „съпруг”, и как там при съдебно-медицинското освидетелстване е пламнала голямата любов, от която са се родили двете ангелчета, сега Божидара и Ивайла. Може и за някои това да изглежда „романтично”, но аз никога не съм работил в Съдебна медицина или влизал в любовни авантюри с дошлите там за освидетелстване! Спомените ми за тази Божидарка Николова са от 1984 г. като не напълно адекватна семейна жена, която ме уведоми, че след случайна и отдавна забравена от мен еднократна връзка (а тя тогава е била омъжена за Митко Генчев - докер на пристанище Варна), без да ме предупреди, че е семейна или че е забременяла от мен, е родила. И то две момичета, които тя след развода си е решила да продава за осиновяване поотделно (за по-голяма печалба) на различни родители. Цената за Божидарка (младша) бе 2000 лв., а за Людмилка (сега Ивайла) цената бе фрапиращо ниска - 500 лв.
Аз не позволих това разделяне, а веднага откупих и осинових и двете момичета,
преименувах Людмилка на Ивайла, Божидарка на Божидара и от Миткови Генчеви на Бакалови и полагах изключителни усилия да осигуря правилното им развитие и дам максимално добър старт в живота.
В резултат на грижите и ентусиазма, който им внуших, децата излязоха и от скъсаните си дрешки, и от застоя си, и несъмнено постигнаха много в училището, музиката и в различните спортове. Трудно ми е да повярвам, че порасналите вече Ивайла и Божидара все още не са осъзнавали, че без това осиновяване и моето активно участие в живота им те не биха били това, което са сега, и колко много се опорочава развитието им от следването на житейската „философия” и примери на майката, братята и групата им.
Аз съм този, който с голяма любов и загриженост към тях двете съм ги довел в дома си (въпросния апартамент) и представил на майка си - Екатерина Бакалова, настоявайки тя да потиска чувствата си, да престане да ги обижда с това, че били
„копелетата на хамалина Митко”,
а просто да оставя децата да преспиват в една от стаите там през седмицата, за да могат те да продължат да учат в елитното тогава Руско училище (където аз ги записах, преди семейството им да се пресели в едно село). Различните уроци и тренировки, с които ги товарих тогава, несъмнено допринесоха за развитието им. Аз водех децата сами в дома си. Майката на Ивайла и Божидара никога не е била „снаха” на майка ми и тя никога не я е и допускала дори да влезе в дома ни...
Ситуацията не е толкова трудна за разбиране: майка ми - Екатерина Бакалова, заслужила учителка в у-ще „Морис Торес”, бе консервативна жена и тя много държеше и на традиционните стойности, и на мен и доброто ни име. Естествено е, че като връстница с Божидарка Николова, майка ми я смяташе за Божие наказание и се оплакваше, че „потъва от срам” от репутацията й, от многото й деца от различни съпрузи и приятели, и за нищо на света не я допускаше до дома ни и не желаеше да се разговаря за нея и децата ми.
Пагубно за тях се оказа физическото ми отсъствие в пубертета им и необструктираното влияние на „клана”. Изолиран максимално в САЩ, аз не съм могъл да знам и противодействам, когато майката Божидарка и синовете й от предишни връзки (поради „ демократичните” промени предсрочно освободени от тези ТВУ за малолетни престъпници), за да се възползват от красотата и неопитността на дъщерите ми, от най-крехка детска възраст са ги манипулирали и представили на техни приятели, местни бандити по плажовете и дискотеките на курортен комплекс „Камчия”, и по-късно трайно свързали с конкурсите за красота и по останалите курорти и с различните нива на организираната престъпност в страната. От дневниците им се вижда, какви необичайни проблеми е трябвало да решават невръстните ми дъщери тогава.
Майка ми преди и след инсултите ги обобщаваше всички с „гамени и бандити”, а ръководителката на клана им Божидарка...
“с най-долната, мръсна, дърта Варненска...”
и те нямаха място в дома ни…
Абсурдно звучат думите, че тя изведнъж си е променила отношението към тях и поканила своята връстница (майката Божидарка Николова) като „снаха” в дома си и че майка ми от благодарност „приписала на внучките си” дома ни. Или че аз ей така съм си изоставил дъщерите си и съм отишъл да „работя в Московска болница”.
Аз бях аспирант и докторант към Академията за медицински науки в Москва на базата на спечелени конкурси във Варна и в София, а Ивайла и Божидара (чрез майка си Николова) получаваха месечна издръжка от ДКНТП и ВО, много по-голяма от заплатата и социалните помощи и за Николова и за останалите й деца…
МОРМОНИТЕ И ТАЙНИТЕ US-СЛУЖБИ МУ СКАЛЪПИЛИ ДЕЛОТО ЗА ИЗНАСИЛВАНЕ И ГО ТИКНАЛИ В ЗАТВОРА
“За да се спре с измислиците и относно американския период от живота ми, ви предоставям някои подробности, а мога да ви пратя и документи от тогава, за да ги сложите пред очите на дъщерите ми и да ги отворите, ако те упорстват и не искат да сторят това сами”, настоява Бакалов и повдига завесата над най-скандалния период от живота си – американския, където от уважаван хирург са превръща в затворник по дело за изнасилване.
През 1988 г. Американската асоциация по гръдна хирургия (ААГХ) официално кани Бакалов да осъществи амбициозните си медицински проектите. По думите му много от неговите разработки били масово внедрени и сега носели милиарди доход на производителите си зад Океана.
Д-р Бакалов мечтае да види децата си – урежда им международни паспорти, визи, самолетни билети, но отлагат пътуването до края на учебната година, за да могат Божидара и Ивайла да завършат. “А те ми се хвалеха, че в училище им казвали „американките” поради дрехите и учебните помагала, които постоянно им пращах…”, споделя бащата.
“Избрах за основен център на работата си Университета на Юта в Солт Лейк Сити, без да зная, че освен град на първите изкуствени сърца, Солт Лейк е и родно място и световен център на т.нар. мормонско „християнство”. Там по традиция църковните и секулиарни власти вървят ръка за ръка и се преплитат. Моите открито и честно поведение, навици за интензивна работа и чист живот станаха причина да бъда интензивно “ухажван” и преследван от мормонското братство и високопоставените им покровители в Конгреса на САЩ... Предлагайки ми неограничени възможности за развитие, но и в същото време настоявайки аз да се присъединя към тях и
помагам за внедряване в големите ни градове на служители на Американските тайни служби,
прикрити като ръководители на „религиозни мисии”, както и за вербуване на интелигентни наши млади хора за обучение в САЩ и последваща работа за упоменатите агенции в страната ни и др. подобни искания.
Категоричният ми отказ не охлади интересите им в тази насока. Откриването на проследяващи устройства в колата ми, естествената ми реакция на конфронтиране и физическо задържане на тези, които усърдно вървяха по петите ми, намирането в тях на документи не само на тази LDS “църква”, но и на Американски секретни служби и предаването им на властите в Солт Лейк Сити, доведе до първите недоразумения. Стопроцентово мормонизираните съдилища и медии в щата формално оправдаха моите действия, но не позволиха да се огласят причините за конфликта - отказа ми да се присъединя към тяхната влиятелна и всепроникваща секта (по същество политическа организация) и да работя срещу интересите на страната си.
Антимормонски групи, не особено влиятелни там, решиха да използват случая за свои цели, свързаха се с мен, осигуриха преводач и частен детектив с видеокамери, за да „хванат в крачка” проследяващите ме “мисионери”.
В резултат: местен църковен президент и областен прокурор в същото време Джеймс Коп, тълкувайки погрешно моята връзка с Русия (както и визата и предстоящото идване на семейството ми в САЩ), ме обяви за потенциална опасност за дискредитиране дейностите им в Източна Европа.
Дни преди да пристигнат дъщерите ми, аз бях арестуван и отмъстен с бързо спретнат процес, изцяло базиран на „възстановени” чрез 45 хипнотични сеанса абсурдни „спомени” на мои „действия” и „изказвания”, които не съм извършвал и споменавал…
Искрено Ваш
/Д-р Божидар Бакалов/
|
интервю с Бакалова |
AZ_14 |
2009-03-20 23:48 |
- Да започнем по женски - какво правиш с мъжете, които не харесваш?
- Показвам им ясно, че нямат никакво бъдеще с мен.
- Доста си авангардна. Има ли нещо в миналото ти, което те е направило такава?
- Вероятно има някаква връзка с травма, останала от детството ми...от отсъствието на баща ми, например...Макар да не го усещам осезателно в този момент... Освен това не знам дали знаеш, но ние с Ивайла сме от втория брак на майка ни. Имаме трима братя от първия й брак, които ни бяха страшна “школа”. Случваше се така, че ние чувахме доста нецензурни разкази за любовните им подвизи, изпълнени с всякакви пикантни подробности за женската плът и секса. Те бяха вече големи момчета, а ние - малки момиченца. Но виждайки обратната страна на медала - мъжкото отношение към жените, което често е - меко казано, изродско - сякаш тайно в себе си решихме, че никога няма да допуснем да изглеждаме така; че никога няма да позволим някой да говори така за нас. И двете изковахме себе си като характери, така че другите да са наясно с цената ни, и ако решат да си пробват силите - да знаят с кого си имат работа.
- Нямаш предвид парите като такива...
- Не, нищо подобно - употребих думата “цена” като стойност - стойността на една личност. Мисля, че и двете никога не сме се оставяли да бъдем “купени”, и че никой не би злоупотребил да ни изкара жени без достойнство. В това отношение напълно си приличаме. Всъщност и двете сме имали досега не повече от 2-3 сериозни връзки...
- А какво става с братята ви?
- Двамата са на Канарските острови - дойдоха ми на гости, и останаха там завинаги. Имат заведение. Там са със семействата си, и са ужасно добре.
- А третият?
- Той си е във Варна, и също е добре.
- А баща ви?
- Баща ми също е във Варна - в прочутия скандален апартамент, за който писаха всички жълти вестници. Истината е, че именно ние му позволихме да живее в него. Като един морален жест, на който се решихме, въпреки всичко изпитано, или изречено...
- Предполагам, че това е доста унизително за него...
- Вероятно е така. Що се отнася до отношенията ни, между нас няма връзка. Той е биологичният ни баща. И само това. Баща, който не играе съществена роля в живота на децата си. И всъщност никога не е играл. Той замина за Америка, когато бяхме малки, и нас ни е отгледал друг човек. След излизането му от затвора там - знаеш тази история, писаха за нея - беше депортиран, и сега е в България - във Варна. Майка ми живее в София със сестра ми, и заедно се грижат за любимата ми племенница Рая - наистина, много я обичам... Аз лично живея в апартамент под наем, за който плащам сама една немалка сума. Имам разходи и по ателиетата, както и за тази галерия. А всичко, което виждаш тук като интериор, също съм сътворила сама. Разбира се, оглеждам се за собствено жилище, и в скоро време най-вероятно ще купя нещо свое.
- Значи с всичко се справяш сама. Въпреки обожателите.
- Да, това ме прави самостоятелна и независима - за мен е важно.
- Доста авторитарна личност си. А какви са клиентите ти, има ли сред тях много известни?
- Ох, стига с тая известност, бе - аман от известни!.. Виж, за мен е важно хората да харесват дрехите ми, и няма никакво значение, дали ще бъдат носени от “Каризма”, от близката ми приятелка Цеци Красимирова, или от Цецка от Ямбол, примерно. В момента имам стабилна клиентела от лекари и зъболекари.
- Значи, Цеци Красимирова ти е близка приятелка?
- Тя ми е като сестра. Цеци е уникален човек. Много е истинска. С нея мога да споделя всичко. Невероятна е. А как прави луди мъжете!..Ужасно е свободолюбива, и това ги побърква!.. Между другото, тази дреха е за нея - тук отпред са тя и дъщеря й (показва фотоизображение върху дрехата) - много прилича на нея, нали? А познай кой е на гърба!
- Гонзо?
- Ха-ха (смее се), позна. Цеци ще дойде след малко, тая торба с дрехи е за нея. А като види това, по-точно - снимката на гърба - ще каже, че не е трябвало да го правя, защото “току-що са се скарали”. За малко, разбира се... (пак се смее - б.а.)
- Моето впечатление е, че тя има мек характер...
- Мек ли?! Тя е най-силната жена, която познавам. Жена, която винаги отстоява себе си по невероятно твърд начин. Обичам я, наистина...Трябва да знаеш, че много малко от това, което пишат за нея по вестниците, отговаря на истината.
Чела съм много глупости и по адрес на сестра ми...
- Напоследък нападките срещу нея бяха заради проваления концерт с Дженифър Лопес...
- А нима не чуха тези хора интервю лично с певицата, че има намерение да дойде?! Идването й в България беше част от заплануваното от нея европейско турне. И тя не дойде не само в България, тя не отиде никъде в Европа. Критиците на Ивайла да не забравят, че тя инвестира твърде много, загуби, и въпреки това издължи сумите до последния закупен билет. А също така, да си припомнят, че именно тя доведе в България Дейвид Копърфийлд - звезда от наистина световна величина. Що се отнася до звездния манталитет и свързаните с това капризи, то Лопес наистина беше поръчала доста глезотии, от рода на свещи за 500 евро, орхидеи и тем подобни. Докато Копърфийлд пътува в тировете, заедно с хората от екипа си, и доколкото знам, не е имал никакви - нито битови, нито други специални изисквания към организаторите. Но това са неща, свързани с характерите на хората, или самочувствието им на звезди. Моята версия е, че истински вярващият в известността си, не се нуждае от това. В тази връзка за мен Дженифър Лопес е много по-неуверена в успеха си, отколкото Дейвид Копърфийлд. От друга страна, доколкото разбрах, доста сериозна причина я е накарала да отмени турнето - помятане, или нещо такова - във всички случаи, свързано със здравето й. В крайна сметка, тя е човек - трябва да бъдем толерантни към важните решения в живота на другите, защото никой не върши нещо толкова сериозно просто така.
- Спомена за Копърфийлд...
- Това не може да се опише, трябва да се види. А аз имах честта да усетя и ръката му - взе ми ръката и ме поведе на сцената. Изобщо не знам какво точно съм изпитала, но ей-богу - разлюля ме!..
- Влюби ли се в него?
- Не мога да го определя като любов. В него има нещо страшно магнетично. И в никакъв случай не е гей.
- Ти пътуваш доста...
- Да, обичам - всеки месец съм някъде. Пътувах специално до Амстердам за концерта на Мадона - беше на стадиона на “Аякс”, пред многохилядна публика.Тя е изключителна жена. Раздава се неимоверно, но публиката също й дава много - това е като един благороден вампиризъм, ако мога така да го нарека. В един момент, по време на концерта, спря да пее и говори само за езотерика - за това как да станем по-добри. Има един уникален документален филм за нея, озаглавен “Ще ви кажа една тайна”. Винаги, когато съм обезверена, си пускам откъс от него, и той ме зарежда с невероятната й енергия. Поразително е и общуването й с хората. А в много от размислите й за мъжете, и специално за съпруга й - Гай Ричи, открих някои отговори, ценни за мен самата. Тя казва: “Знаете ли, цял живот търсих идеалния мъж, но докрая не го намерих. Ще ви кажа защо. Защото той просто не съществува. Идеалният мъж е някъде в представите и в мечтите ни. Но когато срещнах Гай Ричи разбрах, че идеалният мъж натиска в теб някакви бутони - бутона на яростта, бутона на любовта, бутона на предизвикателството... на все по-дълбоко ниво вътре в теб!..”
- Май си и романтичка?...
- От всичко - по малко. Сега ще бъда два дни с любимия човек - само ние двамата. Ще се любим, ще почивам и ще си чета - имам нужда от подобен релакс. И естествено, може би трябва да изключа телефона. Знаеш, че няма съвършени състояния. Въпросът е в това, духът ни да е уравновесен, и да се стремим да постигаме, без да искаме прекомерно и неистово нещата да стават в желаната посока. Както казват източните адепти, “да оставиш реката да тече”. Един мъж се разведе с жена си по време на връзката ни. Но аз не допусках дори вътре в себе си да желая това, да насилвам събитията, или да ги обсъждам - просто приех, че имам връзка с женен мъж. Така решенията, които взима всеки сам за себе си, не натоварват другия с отговорност, която може да прилича на насилие. Всичко трябва да следва своя естествен ход. Един автор, от който съм запленена в момента, ми даде и други ценни уроци в духовен план. От книгата му разбрах, че когато искаш да направиш нещо красиво, не бива да го споделяш с много хора. Не защото ще ти завидят, а защото така разсейваш енергията, с която го материализираш в мислите си. Моментално си припомних думите на О. Уайлд: “Никога не споделяй щастието си с човек, по-малко щастлив от теб!” Връщам се към миналото си, и виждам колко много споделяне има в него - нещо, което не само не е било необходимо, но в известен смисъл само по себе си е водело до разочарования. Споделяла съм свои планове с хора, които са злоупотребявали с доверието ми, или пък са ми давали съвети, които не е трябвало да следвам. Но, така или иначе, всичко това е “полезен крах”, стига човек да е силен да понесе уроците си, и с достатъчно отворено съзнание, за да проумее поуката от тях.
- Божидара, направи силно впечатление на телевизионните зрители с участието си в “Биг Брадър” - не само с ефектната си визия, но с невероятно точните психологически характеристики за участниците. Но аз ще те попитам нещо друго: имах усещането, че дори когато въпросът беше отправен лично към теб, ти толерантно отстъпваше правото на отговор първо на сестра си Ивайла.
- Има нещо такова, и винаги е било така. Тя е първородната близначка. И аз винаги съм казвала, че тя е перфектният човек - винаги е убедена в това, което прави. Аз сигурно пак съм се колебаела, защото съм родена 5 минути по-късно.
- Да, но доколкото знам, именно ти си била инициаторът за участието й в конкурсите за красота, след които тя стана знаменитост на модния подиум?
- Може да се каже, че аз бях доста настоятелна тя да участва - вдъхвах й кураж, но успехите са си нейни - спечели последователно няколко конкурса по Черноморието - “Мис Черноморие”, “Мис Албена”, “Мис рали”, и продължи нататък. Но аз знаех със сигурност, че това е детската й мечта. Докато аз не бях много наясно със себе си, тя винаги е знаела какво иска, и общо взето - винаги го постига. Много уверено и смело, убедена в това, което прави. В това се състои междувпрочем и основната разлика между нас - аз съм по-лутащата се, по-мисловната и по-експериментиращата, непрестанно търсеща себе си, тя е по-уверената в посоките, които поема. Но ние сме хора с различни мисии. Освен това аз не обичам да съм “под прожекторите”. Всъщност вече и тя е доста изнервена и уморена от вмешателството на любопитните в живота й...
- Ти откри ли новото си поприще?
-Да. Това е моят бряг. Чувствам се добре. Имам няколко ателиета, в които работя до 3 следобед, после идвам тук, в галерията...
- Имаш ли голяма клиентела?
- Не се оплаквам - правя един доста добър доход за страната, подготвям колекция и за чужбина - за Барселона.
- Ти беше в Испания две години, доколкото знам. След като прекъсна следването си по актьорско майсторство в Международния департамент по филмово изкуство при ВСУ...
- Да, беше част от търсенето. Реших, и тръгнах. Заминах за Испания без да знам една дума испански, без никаква сигурна перспектива. А ти знаеш, че “ракът”, малко или много обича да му е сигурно. Е, може би е изглеждало авантюра - за мен беше част от Пътя, който трябва да измина, за да разбера още нещо за себе си...
- С какво се занимаваше там?
- Работех като диджей в един клуб.
- Изненадваш ме.
- Винаги съм се интересувала от музика. Още от малка знаех изпълнители, състави,..- всичко, свързано с музиката. В Испания изпробвах тази страна на интересите си. Научих перфектно езика и създадох доста приятелства. Имаше и една любов - с един бразилец... Една много истинска любов. И до ден-днешен той показва, че се нуждае от мен, че не ме е забравил, и че ме чака...Междувпрочем, сега имам покана от него да замина за там, за рожденния му ден.
- Ще заминеш ли?
- Не знам. Колебая се, защото в момента имам връзка с един човек, на когото държа много. Обичам го. И не зная дали той би разбрал подобно пътуване, как би погледнал на него, и дали няма да го нараня. Все пак той е “Везна”...Абе, в живота ми не за първи път има мъж от тая зодия, а те са специални, нали знаеш...
- Като се има предвид, че “раците” са трудно разбираеми дори за близките си, май наистина е важно да казваш какво изпитваш...
- Ти знаеш, че се увличам по езотерика, правила съм регресии (връщане към минали животи и прераждания - б.а.), чета много по тези въпроси. За да открия причините на собственото си поведение. Много често “ракът” има едни такива, хаотични действия, в които се усамотява, за да потърси себе си...Безспорно търсенето е моята същност. Приех дори предателството на онзи човек, за който ти споменах като урок, който е бил необходим за мен. И поради тази причина, дори се опитвам вътре в себе си да му простя. На езотерично ниво нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, и ние трябва винаги да търсим причините за ставащото. Често се вглъбявам и усамотявам по начин, който в никакъв случай не е насочен срещу човека до мен, но някои го възприемат така, и се чувстват отблъснати. Докато съм заета със себе си, с моето вътрешно “аз”, често, без да искам съм наранявала човека до мен. Най-малкото, карала съм го да се чувства по някакъв начин - изолиран. Знаейки това от опита си, сега се старая да не го допускам с хората, на които държа.
|
Азе, |
Baba_Gicka |
2009-03-20 23:54 |
|
сравни мащаби на СФРЮ и НРБ, моля те :))) И като бонус ние винаги се стремим да шляпаме с голямата джапанка :)
|
Баби |
AZ_14 |
2009-03-20 23:58 |
|
И СССР беше огромна страна,богата,с талантливи хора ...е и?!Големината не е от значение,важно е качеството..нали ха ха
|
... |
AZ_14 |
2009-03-21 00:01 |
|
Миналата година минах през Белград...е, разликата със София е голяма,а преживяха най-гадната война,братоубийствената.Сега са колкото нас,но не работят в Гърция по таверните за жълти стотинки,а ходят на почивка.Има резон в това което мисля.
|
Азе, с цялото ми уважение, но |
Baba_Gicka |
2009-03-21 00:02 |
|
Русия беше с... "голямата интелигенция"... иначе, да СССР имаше мащаб :)))
|
Баби |
AZ_14 |
2009-03-21 00:08 |
|
Това,че сме малка страна не ни оневинява за глупостите които правим.Една Чечня е супер малка,ама изправи косите на руснаците.Ние сме по мислене като овцете,това ни пречи да се изправим на крака.Избираме хора на ръководни постове,които приличат на нас самите,а после си скубем косите.Това е.
|
Ахам, ИЗБИРАМЕ, |
Baba_Gicka |
2009-03-21 00:15 |
|
или просто се доверяваме някой друг да го стори, щото ни МЪРЗИ, или го считаме за излишно усилие да идем да си пуснем гласа, ами тъй ще да е... След като друг мисли според нас, този, ДРУГИЯТ ще ни плете кошничката.
|
AZ_14 |
SAMBA |
2009-03-21 00:18 |
|
Ами затова си мисля, че тази година ще пропусна изборите, по-добре без позиция отколкото с грешна :)))
|
Самба, |
Baba_Gicka |
2009-03-21 00:21 |
не гласуваш - не псуваш :)))
И сега сериозно - по-добре да сгрешиш, отколкото да не опиташ, защото, ако не опиташ няма да знаеш, че си сгрешил... а после как ще осъзнаеш, че си направил грешка, за да не я повтори някой друг :)
|
задължително гласуване |
korleone |
2009-03-21 01:50 |
|
това е!иначе бсп и дпс са вечни
|
Baba_Gicka |
4len_spleskan |
2009-03-21 09:33 |
|
Относно участието в изборите. При сегашната система е напълно безмислено. Затова и битката е на кое място ще си в листите, а не къде. И тъй като мястото в листата гарантира избора, избранниците са верни на партията (респективно партияния функционер) дето ги е сложил в листите, а не на избирателя.И с участието си в изборите, просто потвърждаваш партийното решение. Ти само легитимираш партийният избор. Или както се казваше в един безсмъртен графит "Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят"
|
интелект |
cyberdog |
2009-03-21 10:22 |
|
може би най-интелигентният в къщата
|
Емо и Ивайла |
petya |
2009-03-21 10:43 |
|
Кошлуков ми е любимец и само доста комплексирани хора или бесни тийнейджъри могат да се чувстват засегнати от освободеното му поведение в къщата.Стискам му палци с Ивайла ;)
|
Петя, |
panzar |
2009-03-21 12:47 |
поведението на твоя любимец въобще не е освободено,а доста премерено.Но не там
е въпроса.Това келеме започва да ме нервира,защото точно той започва да прави
от комун.издънката на Тато, любимец на част/комун./ от аудиторията.Тръгна с голе-
мите претенции,клекна,влезе и като гледам,започвам да си мисля ,дали в скоро няма
да му се отдаде.
|
