"ДЕМОКРАТИТЕ"-СА НЕПЪЛНОЦЕННИ СЪЩЕСТВА |
Boris |
2009-03-19 23:57 |
Лицата,защитаващи помияра Кошлуков са очевидни идиоти,измет,непълноценни и неблагонадеждни човешки същества,и ако им се направи анализ на кръвта,ще се установи,че
те не са етнически българи.Вие сте предатели и българофоби,поклонници на Сатаната и
някой ден ще бъдете депортирани от България за Израел.Може би сте платени агенти на
ЦРУ,МОСАД и М-6,ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ОТЧАЯТ И ОБЕЗВЕРЯТ ЕТНИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРИ,БОРЕЩИ СЕ
ПРОТИВ ВАШЕТО ЧИФУТСКО РОБСТВО.Имате само мозъци за равновесие,нямате нито едно
човешко качество.Лишени сте от разум и съчувствие,нямате нито воля,нито възприятия за
добро и зло.След известно време етническите българи,ще ви пометем и ще си отмъстим за
турското робство,което ниго причинихте.Вие стоите,зад чифутският комунизъм,за вашо сведение Карл Маркс е чифут,а истинското му име е Мордохай Леви.
НАШЕТО ДЕЛО Е СВЯТО И НИЕ ЩЕ ПОБЕДИМ ЮДЕО-МАСОНИТЕ!!!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!!!
|
............mhm |
veronikas |
2009-03-20 00:56 |
..................Емил Илиев Кошлуков
Роден на 26 октомври 1965 г. в Пазарджик.
1985 г.- Завършва английска гимназия в Пловдив.
1985 г. - като войник е осъден на 6 г. за опит да предизвика бунт в казармата; излежава присъдата в старозагорския затвор.
1988 г. - освободен предсрочно от затвора и армията.
1989 г. - приет за студент в СУ "Св. Кл. Охридски", специалност английска филология.
14 ноември 1989 г.- по негова инициатива се създава първото Независимо студентско дружество. По-късно учредява Федерацията на независимите студентски дружества и е избран за неин координационен секретар.
Участва като делегат на СДС и водач на студентите на Националната кръгла маса през 1990 г, на която опозиционният СДС и БСП преговорят за условията за провеждането на изборите за Велико народно събрание.
Един от популярните и активни лидери на СДС през 1990 г. На 14 декември 1989 г. заедно със студентското дружество ръководи студентския митинг, който се сля с Живата верига, която по-късно прерастна в общограждански протест и обсада на Парламента. Тогава президентът Петър Младенов изрече репликата си за танковете.
При пожара на Партийния дом (26 август 1990) бе набеден от про-комунистически среди, че е участвал в подпалването. Той се появява на мястото на пожара и се опитва да спре погромаджиите, за което има, както свидетели, така и видеоматериал. Но атаката срещу него беше много силна. Отнеха му международния паспорт. Забраниха му да напуска страната.
По сведения на СДС (верни или не) предстоеше да бъде арестуван. Зад него вървеше "опашка" от агенти. От името на СДС поисках от министъра на вътрешните работи да му се върне паспорта. Вечерта организирахме минаването му през границата. Това беше един от екшъните на 1990 година. Чрез "наши хора" Кошлуков премина през КПП Брегово (другите го "чакаха" на аерогара София и Калотина) и се озова в Белград. След два дни беше в САЩ.
1991 - 1996 г. - Завършва политология в Калифорнийския университет в Санта Барбара (САЩ). През цялото време на следването си поддържа тясна връзка с България. Следи събитията, завръща се и в някои от тях участва лично. Активно сътрудничи на президента Жельо Желев по време на неговия мандат 1991-1996 г., работи и с партия Либерали.
1997 - 1998 г. - След окончателното си завръщане в България се отдава на обществена дейност – ръководи благотворителна организация, прави политически анализи. Заявява, че няма намерение да се включва отново активно в политиката.
През 2001 година се присъединява към НДСВ и става депутат в 39-ото НС.
През лятото на 2004 година е сред учредителите на партията Новото време, а на 11 юли същата година Изпълнителното бюро го избира за неин председател.
2005 - Новото време участва в изборите за 40 НС, но не успява да премине 4-процентната бариера и остава извън парламента.
Води предаване "Таралеж" по телевизия Евроком България.
|
за Емо |
koko_realista |
2009-03-20 10:37 |
|
Не знам с какви очи този алкохолик (малък Тошко)застава с/у Емил.Егати мазния тъпанар.
|
НЕГОДНИКА-ЕМИЛ КОШЛУКОВ |
petrov |
2009-03-20 18:04 |
|
Наистина не е политически , обикновен дезертьор . Даже се е сдобил с екзотичен прякор " Сузи дългото бедро" и никъкво развитие р мижитурка и половина.
|
... |
Mystique |
2009-03-20 18:10 |
То и аз не го харесвам особено, ама защо тази тема ми навява такива упорити асоциации с предизборно студио?
Кошлуков се показа като позьор в тези няколко дни. През цялото време се опитва да си го връща на Тодор Славков за неща, за които той няма никаква вина. Дядо му, баба му и дрън-дрън - пълна демагогщина! И все пак не смятам, че хората, които биха защитили Кошлуков или който и да било в къщата са "дегенерати" и прочие определения. Всичко е въпрос на симпатия.
|
Емил Кошлуков |
richisalm |
2009-03-20 21:07 |
|
Петнайсетминутните изяви на Емил Кошлуков във ВИП Брадър от 18 h , разкриват един модерен политик, остроумен оратор и изключително добронамерен към съквартирантите си човек. През тия минути можеш да го представиш като учител, който съвсем искрено се опитва да помогне на учениците си, предавайки им от своето знание за света.
|
Не е никак лош човека |
djmilen |
2009-03-20 21:29 |
|
Много ми харесва като човек , така че не плюй така!
|
по темата за вицовете и затвора |
AZ_14 |
2009-03-20 23:20 |
|
Служил съм 1985 год. войник на границата и самите лейтенанти ни разказваха тези вицове,за които КОшлуков твърди,че са затваряли.Нямаше такова нещо,никой не е затварял за това тогава.Може би през 50те год.,да,но '80те нямаше такова нещо.И в гимназията си ги разправяхме,и самите учители са ни ги разказвали,това което тръби Кошлуков не отговаря на истината.За мен той е обигран оратор,вживял се в някаква своя роля на спасител,егати спасителя-бяга в Щатите точно когато идва демокрацията и директно в Калифорния,нещо като Жорж Ганчев,ама оня поне си признава,че е шоумен.За вицовете лъже,това е ясно,а че Доган му е приятел,това е показателно.Всичките ни ''дисиденти'' си бяха внедрени агенти,то се видя от целия ни мафиотски преход,а това че подкрепи изкукуригалия Симеон....нямам думи.Един таралеж без бодли.Смях...
|
Ku6i ;D |
jonitu |
2009-03-22 20:31 |
|
Нэм эа това дали е истина,че эаради вица е бил в эатвор, но мен ме кефи като човек :P
|
. |
constantine |
2009-03-22 22:24 |
накои тук не са си взели хапчетата!
онези. РОЗОВИТЕ!
|
"ДЕМОКРАТИТЕ"-СА НЕПЪЛНОЦЕННИ СЪЩЕСТВА |
Boris |
2009-03-23 01:00 |
Присъдата
„В името на народа” на 11 юли 1985 година Сливенският военен съд с председател майор Стоян Герджиков и членове подполк. Стоян Стоянов и майор Петко Петров с участието на сливенския военен прокурор майор Николай Колев постановяват присъда от шест години затвор за редник Емил Илиев Кошлуков от под. 24260 – Елхово. Интересна в случая е фигурата на обвинителя - Николай Колев, който бе убит пред дома си през януари 2003 г.
Той бе председател на Прокуратурата на въоръжените сили дълги години. След като тя бе закрита, Колев бе преместен във Върховната касационна прокуратура. Започна война с бившия главен прокурор Никола Филчев и пак бе преместен във Върховния административен съд. В последните си дни ходеше с бодигард, който не можа да го опази от куршумите на неизвестните килъри. Друга любопитна подробност от това дело е, че защитник на Кошлуков е топ адвокатът Георги Гатев, сега член на Висшия съдебен съвет.
През юли 1985 г. съдът признава за виновен Кошлуков по четири обвинения. Едното от тях е, че на 9 януари 1985 година в град Елхово „се е отклонил от задълженията си по военна служба, като си е причинил самонараняване, което е причинило разстройство на здравето му". По това обвинение Кошлуков е получил 2 години и осем месеца затвор. Другото обвинение е, че от 8 февруари до 6 май 1985 г. в Елхово и Сливен "се е отклонил от задълженията си по военната служба чрез симулиране на болест" и е осъден на три години затвор.
Третото обвинение е, че от края на декември 1984 г. до края на април 1985 г. в Елхово „с цел да отслаби властта на Народна република България и да й създаде затруднения пропагандирал антидемократична идеология и е разпространил клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй”. По това обвинение Кошлуков получава 4 години затвор. За опит да предизвика бунт, неподчинение и бягство от българската войска младежът получава шест години лишаване от свобода при първоначално строг режим.
По делото Кошлуков трябва да заплати 66,20 стари лева. Вещественото доказателство е иззетия от съда учебник по психиатрия, който трябвало да бъде върнат в библиотеката на Военна болница – Сливен. Това пише в обвинителния акт на редник Кошлуков. В мотивите за присъдата е записано, че редникът е „потомствен” затворник – баща му е осъждан през 1955 година от Пазарджишкия народен съд за противонародна дейност на 10 години строг тъмничен затвор и е помилван със Закона за амнистията от 1964 г. На обвиненията, че е кръшкал от казармата, Кошлуков отговаря така:
„От военната болница бях изписан дисциплинарно, тъй като с още един войник напуснахме без разрешение болницата и отидохме в Казанлък. Върнаха ме в поделението в Елхово, където командирите се отнесоха с недоверие към моите оплаквания. Постоянно мислех за несполуките в службата, чувствах се подтиснат и имах главоболие. Докато бях в болницата и лечебницата, сме разговаряли по различни въпроси за службата, за цивилния живот и др., но в обвинителния акт тези въпроси са изнесени в изопачен вид. Говорили сме за стандарта на живот в България и на Запад.
Казвал съм, че ние тепърва сега се развиваме, докато западните страни са развити от стотици години." И още: "Обвинението че съм направил опит за военно предателство е пълна измислица. Аз в никакъв случай не съм призовавал към бунт… В столовата офицер ме караше да пълзя под масите, да гълтам цели изгнили ябълки, да си удрям главата в тенекията и др. Може да ми е идвало до гуша и да съм изразил някакво недоволство, но в никакъв случай аз не съм говорил, че ще застрелям някой офицер, че ще подпаля капсул-детонатор в леките им коли."
И към края на своята пледоария злополучният младеж казва още нещо:
"Моите убеждения съвпадат с хуманните идеи на социалистическото общество. Аз съм чел книгата „Фашизмът” сам и си подчертавах някои неща. В мотострелковите роти има много случаи на малтретиране и побоища на млади войници, включително и от офицери. С мен не беше толкова лошо." Това са фактите, изнесени от Кошлуков.
ХУБАВО Е ДА ЧЕТЕШ ПОДОБНИ ДОКУМЕНТИ,
ЗА ДА СЕ РАЗБЕРЕ КОЙ НА КОЕ ВЪЖЕ ВИСИ !
|
жертва |
asdfghjkl |
2009-03-23 03:16 |
Този Николай Колев беше абсолютна гад. Зная, че за мьртвите или добро или нищо, но нека Господ ми прости. Той ме призова на разпит и през цялото време ме заплашваше, че и мене ме чака сьщото ако не свидетелствувам срещу Кошлуков. Каза, че ще ми разреши да го видя ако го моля да се признае за виновен, за да не ме пратят в Сливенския затвор.
Кошлуков го осьдиха, защото беше интелигентен и мислещ младеж. Да, и други разказваха вицове, но не бяха интересни и не ги пипаха. Освен това Николай Колев тьрсеше своята жертва за така жадуваното повишение.
|
за Емо |
koko_realista |
2009-03-23 09:40 |
|
Според нас/група студенти/,въпреки всичко Емил Кошлуков трябва да продължи.Който може да мисли , ще разбере кой за какво става.Не бива да оставяме сегашните кожудери да ни управляват.Емо , обърни се към студентите.
|
айде стига бе |
l_P_P |
2009-03-23 15:20 |
абе тоя борис не умря ли вече от свръхдоза???
п.п. айде човекът, който ни разкри, че и той е разказвал вицове, но не му се е случило нищо лошо и т.н...
да ни разкаже някой виц от тея дето е разказвал едно време? та да се посмеем...
Кошлуков разказа няколко още с влизането...айде ти си на ред?
|
стига си ръсил скалъпени неща |
rykata |
2009-03-23 17:57 |
|
едно време имаше доста политически ..заради паметта им трябва да замълчиш
|
"ДЕМОКРАТИТЕ"-СА НЕПЪЛНОЦЕННИ СЪЩЕСТВА |
Boris |
2009-03-24 00:02 |
Николай Колев – Босия:
Кошлуков е бил вербуван от ДС
Г-н Колев, защо твърдите, че Емил Кошлуков не е бил политически затворник?
Твърдя, че той не е политически затворник, защото в осъждането му няма никакви политически мотиви. Кошлуков има две присъди, като излежава по-голямата от тях. Тя е шест години. Всеки може да получи достъп до това дело, аз съм го виждал с очите си. Присъдата е за самонараняване с цел избягване на военна служба. По същото време, по което Емил лежеше в Старозагорския затвор, аз също бях там. Вече имаше политически отряди, говоря за 1985-1986 година. Бащата на Кошлуков наистина е бил политически затворник, осъден от Народния съд. Той е бил в ловна рота, тези роти са гонили партизаните. В един момент неговата рота убива един партизанин, заради което някои от хората в нея са осъдени. Ако не се лъжа бащата на Кошлуков е с 12-годишна присъда. Най-вероятно е бил вербуван и той.
Как стига Емил Кошлуков до затвор?
Емил е учил в Пловдив в английска гимназия и там е вербуван в последната година от ученето. Това редовно се правеше със синовете на тъй наречените врагове на народа, а мотивите бяха, че това са хора с доста познания, хора, които се познават един друг. По делото на Кошлуков прокурор беше покойният военен прокурор Николай Колев. Емил е бил вербуван от Държавна сигурност в кабинета на военния прокурор Колев, лично от шефа на ВКР на 1-ва армия. Всяка армия си имаше едно такова отделение. Битката беше дали да бъде вкаран в затвора или не. Тя се водеше между Трето и Шесто управление. Накрая се стига до шефа на ДС Григор Шопов. Той беше изключително силна фигура и дори членовете не Политбюро трепереха от него. Стигат до него, Трето иска да го вкара в затвора, Шесто не го пуска и накрая на Шопов му писва и казва: “Разберете се с ген. Капитанов, който е прокурор в Главна прокуратура. Имаше голяма ревност между управленията към него.
Какво се случва все пак?
Вкарват Емил в затвора с присъда от шест години, той обаче лежи три години и 10 месеца и декември месец го пуснаха предсрочно. По закон тогава трябваше да отиде да си изкара оставащата една година военна служба. Само че е подписана една заповед, напълно противозаконна, с която му отлагат военна службата и той кандидатства в Софийския университет “Английска филология”.
Определено се ползваше с привилегии в затвора. Там той беше библиотекар, което беше изключително високо ниво, позволяваха му да ходи навсякъде из затвора, пускаха го да се среща с хора навън. Знам и в коя килия е лежал. Познавам хората, които са били в тази килия. Например Живко Попов, който беше заместник-министър на външните работи и беше арестуван в Чехия. Осъдиха го на 20 години затвор. Личният живот на Кошлуков не искам да го споменавал, но военният прокурор Колев ми е показвал делото, в което има писма, собственоръчно написани от Емил до двама войници, в което ги подстрекава да правят любов.
Казвате, че е лежал с две присъди. Каква е другата?
Акумулирани са присъдите. Втората отново е свързана с военната служба и няма нищо общо с политически мотиви.
Не искате да коментирате личния живот на Кошлуков, но говорите за тези писма. Гей ли е Кошкулов?
Определено е гей. Имаше и друго дело за един пистолет. Тогава нямаше право да се носи оръжие, Кошлуков твърдеше, че го е намерил на улицата. Тази преписка изчезна. Имаше голяма ревност между управленията към него.
Г-н Кошлуков, обаче твърди, че е осъден за разказването на политически виц.
Това нещо би трябвало да го има в делото му, а там такова нещо няма. В делото, което аз съм чел от кора до кора няма такова нещо.
Как гледате вие на такова твърдение във “ВИП Брадър” три месеца преди изборите? Не е ли лош предизборен ход?
Българските политици са знаменити в това отношение, те са в състояние да си направят реклама и с черен пиар. Но ако ги питате за политически програми, няма да могат да ви кажат нищо.
-
_
|
ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ |
priatel |
2009-03-24 02:26 |
Не познавам Кольо Босия, но според биографичната справка, публикувана в Omda.bg, той се занимава с PR и реклама. Представям си какъв хонорар е договорил, за да стигне до истерия и да изопъчава документи и факти, които лесно могат да се проверят.
Младото поколение трябва да знае историята такава каквато е, а не изопъчена и окастрена от интересите на бързо забогатели политически олигарси. Познавам Емил от ученическите години и бях свидетел на тези събития. Затова искам да разкажа.
Емил не беше като всички останали съученици. Той четеше много, говореше по всякакви теми и винаги имаше мнение по всички въпроси. Не се подчиняваше на конюнктурното мнение и често влизаше в спор с учителите.
В езиковата гимназия често се събирахме вечер, обсъждахме всякакви теми, смеехме се много, разказвахме вицове и си разменяхме книги – Достоевски, сп. Съвременник, библията (която беше забранена), статии на циклостил, често писани от дисиденти. Както си представяте, център в тези дискусии беше Емил. Той винаги беше прочел пръв всичко и разказваше на тези, които току що идваха. Тогава чухме за дисидента Желю Желев и за цензурираната му книга „Фашизмът”. Беше ни страшно любопитно. Скоро някой я донесе на една от сбирките ни. Много от нас се страхуваха дори да я погледнат. Други тайно я бяха прочели, но претендираха, че не са. Един от малкото, който се гордееше с това, че е чел „Фашизмът” беше Емил. Той разпалено разказваше колко е точен паралелът, който проф. Желев прави между Комунизъм и Фашизъм като форми на диктатура и като такъв Комунизмът е обречен на провал. Той твърдеше, че със всичките си несъвършенства човечеството не е измислило до сега по-хуманна форма на управление на обществото от демокрацията. Струваше ни се дръзко и някои от нас упонираха, но пък имаше логика и факти, и дискусиите доста се разгорещяваха.
След гимназия почти всички бяхме приети във ВУЗ. Емил беше приет английска филология в СУ „Климент Охридски” с най-висок успех. Това не изненада никой. После мъжете влязоха в казарма. Доколкото си спомням, Емил беше разпределен в Елхово, където казваха, че е много тежко и че там обикновено изпращат не особено „надеждните”. Няколко месеца по-късно чухме, че Емил е обвинен в опит за разклащане устоите на Социалистическия строй и ще бъде съден от военен съд. Звучеше страшно и зловещо. Не можехме да си представим какво може да направи едно деветнадесет годишно момче, което не може муха да убие, за да разклати устоите на „развитата социалистическа” система установена вече почти 40 години.
Всички ние, които се забавлявахме на дискусиите и споровете се страхувахме, че някой от нас ще го последва. Родителите му, които бяха допуснати на делото после споделяха, че войници са свидетелствали, че Емил им е разказвал политически вицове и книгата „Фашизмът”, и им е говорил за предимствата на западния свят. Той беше осъден на 6 години затвор със строг режим, беше изключен и от Университета... После нищо не чухме повече за него чак до началото на 1989 г. Бяха го освободили условно няколко месеца преди излежаване на присъдата. Споразумението от Рейкявик между Рейган и Горбачов беше вече факт и България трябваше да закрие политическите си затвори.
Когато излезе на свобода, много малко от нас, неговите приятели от ученическите години събраха смелост и имаха кураж да се видят с Емил. Голямата „плесница” за всички ни дойде, когато по-късно разбрахме, че един от свидетелите, който е давал писмени показания за антикомунистическата дейност на Емил беше един от нас, неговите приятели от гимназията, и то този, който се вживяваше в ролята на най-добър приятел, който беше съквартирант на Емил, много активен на нашите сбирки, намираше литература, беше като сянка на Емо и ехо на всяка по-дръзка изразена от него теза. Той някак странно, много свободно комуникираше с нас след като Емил влезе в затвора и изразяваше гласно, без особено притеснение „възмущението” си колко нелепо и несправедливо е делото. После, още по странно той изчезна и докато се безпокояхме за него, се получи „добрата” новина, че той е много добре и учи в Китай.
Порази ни зловещото откровение на писмото, което той лично беше изпратил на Емил след като е разбрал че е освободен от затвора и в България вече настъпваха необратими промени. В това писмо той признаваше, че не само е давал показания срещу най-добрия си приятел на делото, но и че много по-рано, още в гимназията е вербуван от ДС и през всичкото онова време докато се смеехме, споряхме и дискутирахме какво ли не, той е пишел подробни доклади за нашите сбирки. Той молеше за прошка и разбиране, че се е наложило да постъпи по този начин, за да осигури бъдещето си, предвид тежкото семейно положение, липсата на майка му и това че не е предполагал нещата да станат толкова сериозни.
Бяхме потресени. За пръв път се сблъсквахме с предателството, лицемерието и „човекоядството” в най-висшата му форма. Емил отказваше да коментира. Само каза, че единствено всевишния може да прости или осъди такава постъпка.
Кандидат-студентската кампания на 1989 г. беше в разгара си. Някои от нас вече се подготвяха за дипломна работа, а се оказа, че Емил не само нямаше право да възстанови студентските си права, но и да учи във ВУЗ, поради това че е осъждан. Посъветваха го да се обърне към Комитета за Правата на Човека, какъвто вече имаше в България и чийто председател по това време беше Велко Вълканов. Въпреки многократните писма, отговор дълго време нямаше. Няколко дни преди кандидат-студентските изпити Емил беше получил писмо, в което се казваше, че за съжаление е невъзможно възстановяване на студентските му права, но има право да се яви отново на приемни изпити в СУ „Климент Охридски”. Писмото беше подписано и от Министъра на Образованието. Бяхме сигурни, че му скроиха номер. Той нямаше никакво време да се подготви. Емо се смееше и казваше, че ако смяташ че ти е нужна подготовка за изпитите, тогава по-скоро трябва да се върнеш в пети клас. Когато му пожелавахме успех и му казвахме, че ще му стискаме палци, той се шегуваше, че има защо. Ако изтеглят Вазов, Ботев, Елин Пелин или Йовков, тогава ще бъдем колеги в Университета, но ако се падне Пеньо Пенев, ще го върнат при предишните му колеги в затвора. На другия ден с облекчение отдъхнахме, когато в 8:00 часа обявиха темите по литература. Беше Йовков. Емил беше приет отново английска филология на едно от първите места по успех.
Слухът, че в Софийски Университет е приет политически затворник бързо се разпространи. Интересът към него беше невероятен. Преподаватели и студенти търсеха среща с него. Пък и той обичаше да разказва и открито да казва това, което мисли. Аудиториите в университета бяха претъпкани на импровизираните срещи с него. Времето вече не беше същото. Усещахме, че става нещо голямо, което няма обрат. Хората вече не се страхуваха. Емил се оказа в центъра на тези събития. Събирахме се в квартирата му в Мусагеница. Той осъзнаваше огромната отговорност, която пада върху него - да организира за каузата на демокрацията най-голямата сила в обществото – прогресивно мислещите студенти. Бяха създадени Независимите Студентски Дружества. Последваха събитията в градинката пред Кристал, после митинги, срещи, учредяването на СДС, подготовката на първите демократични избори, Националната Кръгла Маса ... Ние, приятелите на Емил се опитвахме да помогнем с каквото можем. Събирахме се вечер за да се координираме.
За събитията в България и за студентския лидер Емил Кошлуков пишеха политически издания в Европа, Америка и целия свят. Всеки ден идваха стотици писма от страната и чужбина. Повечето от тях бяха с топли, окуражителни думи, но имаше и такива със заплахи. Чужди мисии в България ни предупреждаваха да се пазим и предлагаха съдействие. Емил започна да получава и предложения от реномирани университети по света. Различни чуждестранни фондации му предлагаха стипендия. Той първоначално не искаше и да чуе за заминаване в чужбина. Раздялата с родители и приятели през четирите години прекарани в затвора за него беше твърде дълга. Освен това, особено се гордееше с факта, че е съучредител на първата демократична структура у нас – Съюзът на Демократичните Сили. Той смяташе, че е нужен на крехката демокрация в България именно сега. От друга страна, беше убеден, че освен желание и емоции в това, което прави, на човек е необходим професионализъм и познаване на процесите в тяхната дълбочина. Такива познания за демокрацията по онова време СУ „Климент Охридски” все още не можеше да му даде, въпреки безспорния си авторитет. Нещо повече, това беше възможност, за която никой от нас дори не беше и мечтал – да учи в университети като UCLA или Yale. Той го заслужаваше. Всичко беше постигнал и изстрадал сам. Освен това бяхме загрижени за сигурността му в България. Заплашителните писма ставаха все по чести. Ние, неговите приятели бяхме убедени, че Емил ще направи грешка, ако откаже да продължи обучението си в чужбина. Така през август 1990 г. той замина да учи политология в Калифорнийския университет (UCLA) - Санта Барбара в САЩ.
|
Към Boris |
mily |
2009-03-24 02:35 |
Написалият тази тема се изказва малко тип Волен Сидеров.Остро влизаш съфорумнико.
Истина е,че за Емил Кошлуков се говори,че му е разхлабена халката и в затвора са му викали Сузи дългото бедро,но това,че е влязал там не заради политическите си убеждения и бунтарство вече са приказки от хиляда и една нощ.
Не му личи много дали си пада и по мъже,но не е задължително да е гей,а и на много мъже харесващи и собственият си пол външно не може да кажеш дали е така.
Една от чертите характерни при жените и гейовете е клюкарстването,а Емчо я притежава:)
Това,че има дете нищо не значи,има бисексуални и хомосексуални мъже който имат здрави семейства и по 2,3 деца...
|
:))))) |
constantine |
2009-03-24 03:53 |
|
Сузи Дългото Бедро?! Това сериозно ли е?! :)))))))))))
|
ща смачкам |
t3dkA |
2009-03-24 22:00 |
|
Аве ей ни се заяждай с бате ти Емо е къв си ти. Да акаш глисти да акаш не е никакъв хомосексуалист е ! Щи кажа аз кой е противен бе я се виж ти пък тогава говори за другите. Само недей да говориш за бате Емо !!! Сега иди си удари 25 шамара ама такива хубави
|
