Д-р Божидар Бакалов: Майката на Ивайла и Божидара Бакалови искаше да ги продаде! коментари/31
27 декември 2008, 10:51
Топ скандал
изпрати на приятел
Разпечатай
Божидар Бакалов
Божидар Бакалов
“Цената” на Божидара била 2000 лв., а на Ивайла - 500, твърди баща им в сензационна изповед единствено пред вестник "ШОУ
Д-р Божидар Бакалов, баща на двете най-известни bg-близначки – “Мис България 2001” Ивайла Бакалова и сестра й – дизайнерката Божидара, предостави единствено на “ШОУ” шокиращи разкрития около житието-битието на двете си деца и бившата си съпруга. Двете момичета били плод на връзката на майка им Божидарка Николова с двайсетина години по-младия д-р Бакалов, но… по време на брака й с друг мъж - Митко Генчев, докер на варненското пристанище.
Без знанието на хирурга, Божидарка родила двете деца и едва след време му съобщила новината, че е станал баща на близначки. След като междувременно се развела, тя споделила с хирурга намерението си да даде за осиновяване поотделно двете момиченца. Цената на Божидарка, според д-р Бакалов, била 2000 лева, а на Ивайла, която първоначално носела името Людмилка - едва 500. Докторът преименувал двете деца и от Божидарка и Людмилка Миткови Генчеви, те станали Божидара Божидарова Бакалова и Ивайла Божидарова Бакалова.
Бакалов изпрати в редакцията и нотариално заверени свидетелски показания на приятеля си Димитър Великов, който е бил очевидец на системен психически и физически тормоз върху възрастната майка на доктора от страна на нейните внучки и снаха. Показанията му били приложени към гражданско дело № 23/2006 г. във Варненския районен съд във връзка със съдебните спорове около спорното жилище във варненския кв. "Чайка". Докато Бакалов търкал наровете в затвор на щата Юта по обвинение в изнасилване на местна мормонка, болната му майка Eкатерина Бакалова била убеждавана, че синът й е невъзвращенец и че трябва да направи дома си дарение на Божидарка, Ивайла и Божидара. До смъртта си обаче майката на д-р Бакалов не признава двете момичета за свои внучки, нито пък Божидарка, която е нейна връстница - за своя снаха.
Ето и автентичния текст на самия доктор, който той прати в “ШОУ” по повод на предишни наши публикации:
“Пишете, че дъщерите ми Ивайла и Божидара ме били „оставили да си живея” в дома си като „морален жест, въпреки всичко преживяно и изречено по наш адрес”, както е коментирала Ивайла. Би трябвало да изясните, че става дума за моето жилище, което аз съм построил с ръцете си и изплащал заемите много преди Ивайла да е била родена. Опомнете се все пак!
Прехвърлил съм дома си на името на майка ми Екатерина Бакалова, единствено за да успокоя страховете й, че след като в 1984 г. осиновя и дам името си на двете момичета (Людмилка и Божидарка Миткови тогава, Ивайла и Божидара Бакалови сега), тяхната многодетна майка -
Божидарка Николова, няма да се опитва да го отнеме и продаде, както е направила с домовете на предишните си трима или четирима съпрузи.
Майка ми и роднините ни се опасяваха, че щом тази жена – Божидарка, е направила това на няколко пъти и срещу различни мъже и имоти, повече от сигурно е, че тя ще действа така и спрямо моето жилище и че това са основните й мотиви да се запознава по улиците, забременява и ражда извънбрачни деца на различни и нищо неподозиращи варненци.
По-късно, възползвайки се от незаконното ми задържане и изолация в САЩ, тази Божидарка Николова успява да въведе в заблуждение мен, майка ми и роднините ни, че българската държава е започнала конфискационни процедури по отношение всяка собственост на мое име, включително и дома ми, с което успява да се сдобие с документ за временна собственост на дома ми, с уговорката, че при връщането ми в страната, апартаментът ще ми бъде веднага върнат нотариално на мое име. Това до ден-днешен не е станало, а децата ми и адвокатът им пълнят съдилищата и медиите с какви ли не измислици по мой адрес!
Не по моя вина двете момичета, за които аз положих изключителни грижи и жертви, бяха без моето физическо присъствие във формиращите периоди на живота си и сега демонстрират всички неблагоприятни симптоми на деца „расли без бащински гръбнак".
Усилията ми да не допусна това са имали контрапродуктивен ефект. Ивайла и Божидара, както всички деца, са привързани и вярват безрезервно на това, което майка им им е казала за всичко, вкл. и за появяването им. И в главите на децата ми сега има какви ли не още измислици по мой адрес.
Аз съм бил в близък контакт с тях само като малки. Дал съм всичко, за да се чувстват и растат като специални деца и естествено, аз съм им спестявал всички подробности, които биха могли да повлияят негативно на самочувствието и развитието им. Сега виждам как мелодраматичните измислици на майка им са се превърнали в „истини” за тях, които дори и сега продължават да им пречат и опорочават живота им. Главно с това, че те следват не само нейния пример и комерсиален подход по отношение на мъжете и всичко в живота си, но и антисоциалното поведение и начин на живот на братята и групата им. Мога да ви изясня, че не друго, а тъкмо честните ми усилия да изведа двете момичета от криминогенната среда на майка им в село Приселци, Варненско, и да им дам добро образование в САЩ доведоха до моята легална сага там и разрушаване кариерата ми. А майка им възприе това, като уникалната възможност тя да се настани в дома ми, за:
а) да дава уроци и отмъщава на майка ми (Екатерина Бакалова) за това, че тя не признаваше Ивайла и Божидара за нейни внучки и не промени до смъртта си негативното си отношение спрямо тях;
б) да заграби и се обогати с всичко, което съм спечелил в живота си и останало от родителите ми и така да „оправи живота си" и този на многото си деца.
Когато се върнах от Америка, аз се натъкнах на от най-фантастични до най-нелепи и комични описания на връзката ми с майката на Ивайла и Божидара. Майката Божидарка (която по навик никога не казва истината) бе подвела и едно женското списание, че и тя някога е била „манекенка”, и то по времената преди аз да се родя, а по-късно аз, като лекар от Съдебна медицина съм я освидетелствал, пребита от третия или четвъртия си „съпруг”, и как там при съдебно-медицинското освидетелстване е пламнала голямата любов, от която са се родили двете ангелчета, сега Божидара и Ивайла. Може и за някои това да изглежда „романтично”, но аз никога не съм работил в Съдебна медицина или влизал в любовни авантюри с дошлите там за освидетелстване! Спомените ми за тази Божидарка Николова са от 1984 г. като не напълно адекватна семейна жена, която ме уведоми, че след случайна и отдавна забравена от мен еднократна връзка (а тя тогава е била омъжена за Митко Генчев - докер на пристанище Варна), без да ме предупреди, че е семейна или че е забременяла от мен, е родила. И то две момичета, които тя след развода си е решила да продава за осиновяване поотделно (за по-голяма печалба) на различни родители. Цената за Божидарка (младша) бе 2000 лв., а за Людмилка (сега Ивайла) цената бе фрапиращо ниска - 500 лв.
Аз не позволих това разделяне, а веднага откупих и осинових и двете момичета,
преименувах Людмилка на Ивайла, Божидарка на Божидара и от Миткови Генчеви на Бакалови и полагах изключителни усилия да осигуря правилното им развитие и дам максимално добър старт в живота.
В резултат на грижите и ентусиазма, който им внуших, децата излязоха и от скъсаните си дрешки, и от застоя си, и несъмнено постигнаха много в училището, музиката и в различните спортове. Трудно ми е да повярвам, че порасналите вече Ивайла и Божидара все още не са осъзнавали, че без това осиновяване и моето активно участие в живота им те не биха били това, което са сега, и колко много се опорочава развитието им от следването на житейската „философия” и примери на майката, братята и групата им.
Аз съм този, който с голяма любов и загриженост към тях двете съм ги довел в дома си (въпросния апартамент) и представил на майка си - Екатерина Бакалова, настоявайки тя да потиска чувствата си, да престане да ги обижда с това, че били
„копелетата на хамалина Митко”,
а просто да оставя децата да преспиват в една от стаите там през седмицата, за да могат те да продължат да учат в елитното тогава Руско училище (където аз ги записах, преди семейството им да се пресели в едно село). Различните уроци и тренировки, с които ги товарих тогава, несъмнено допринесоха за развитието им. Аз водех децата сами в дома си. Майката на Ивайла и Божидара никога не е била „снаха” на майка ми и тя никога не я е и допускала дори да влезе в дома ни...
Ситуацията не е толкова трудна за разбиране: майка ми - Екатерина Бакалова, заслужила учителка в у-ще „Морис Торес”, бе консервативна жена и тя много държеше и на традиционните стойности, и на мен и доброто ни име. Естествено е, че като връстница с Божидарка Николова, майка ми я смяташе за Божие наказание и се оплакваше, че „потъва от срам” от репутацията й, от многото й деца от различни съпрузи и приятели, и за нищо на света не я допускаше до дома ни и не желаеше да се разговаря за нея и децата ми.
Пагубно за тях се оказа физическото ми отсъствие в пубертета им и необструктираното влияние на „клана”. Изолиран максимално в САЩ, аз не съм могъл да знам и противодействам, когато майката Божидарка и синовете й от предишни връзки (поради „ демократичните” промени предсрочно освободени от тези ТВУ за малолетни престъпници), за да се възползват от красотата и неопитността на дъщерите ми, от най-крехка детска възраст са ги манипулирали и представили на техни приятели, местни бандити по плажовете и дискотеките на курортен комплекс „Камчия”, и по-късно трайно свързали с конкурсите за красота и по останалите курорти и с различните нива на организираната престъпност в страната. От дневниците им се вижда, какви необичайни проблеми е трябвало да решават невръстните ми дъщери тогава.
Майка ми преди и след инсултите ги обобщаваше всички с „гамени и бандити”, а ръководителката на клана им Божидарка...
“с най-долната, мръсна, дърта Варненска...”
и те нямаха място в дома ни…
Абсурдно звучат думите, че тя изведнъж си е променила отношението към тях и поканила своята връстница (майката Божидарка Николова) като „снаха” в дома си и че майка ми от благодарност „приписала на внучките си” дома ни. Или че аз ей така съм си изоставил дъщерите си и съм отишъл да „работя в Московска болница”.
Аз бях аспирант и докторант към Академията за медицински науки в Москва на базата на спечелени конкурси във Варна и в София, а Ивайла и Божидара (чрез майка си Николова) получаваха месечна издръжка от ДКНТП и ВО, много по-голяма от заплатата и социалните помощи и за Николова и за останалите й деца…
МОРМОНИТЕ И ТАЙНИТЕ US-СЛУЖБИ МУ СКАЛЪПИЛИ ДЕЛОТО ЗА ИЗНАСИЛВАНЕ И ГО ТИКНАЛИ В ЗАТВОРА
“За да се спре с измислиците и относно американския период от живота ми, ви предоставям някои подробности, а мога да ви пратя и документи от тогава, за да ги сложите пред очите на дъщерите ми и да ги отворите, ако те упорстват и не искат да сторят това сами”, настоява Бакалов и повдига завесата над най-скандалния период от живота си – американския, където от уважаван хирург са превръща в затворник по дело за изнасилване.
През 1988 г. Американската асоциация по гръдна хирургия (ААГХ) официално кани Бакалов да осъществи амбициозните си медицински проектите. По думите му много от неговите разработки били масово внедрени и сега носели милиарди доход на производителите си зад Океана.
Д-р Бакалов мечтае да види децата си – урежда им международни паспорти, визи, самолетни билети, но отлагат пътуването до края на учебната година, за да могат Божидара и Ивайла да завършат. “А те ми се хвалеха, че в училище им казвали „американките” поради дрехите и учебните помагала, които постоянно им пращах…”, споделя бащата.
“Избрах за основен център на работата си Университета на Юта в Солт Лейк Сити, без да зная, че освен град на първите изкуствени сърца, Солт Лейк е и родно място и световен център на т.нар. мормонско „християнство”. Там по традиция църковните и секулиарни власти вървят ръка за ръка и се преплитат. Моите открито и честно поведение, навици за интензивна работа и чист живот станаха причина да бъда интензивно “ухажван” и преследван от мормонското братство и високопоставените им покровители в Конгреса на САЩ... Предлагайки ми неограничени възможности за развитие, но и в същото време настоявайки аз да се присъединя към тях и
помагам за внедряване в големите ни градове на служители на Американските тайни служби,
прикрити като ръководители на „религиозни мисии”, както и за вербуване на интелигентни наши млади хора за обучение в САЩ и последваща работа за упоменатите агенции в страната ни и др. подобни искания.
Категоричният ми отказ не охлади интересите им в тази насока. Откриването на проследяващи устройства в колата ми, естествената ми реакция на конфронтиране и физическо задържане на тези, които усърдно вървяха по петите ми, намирането в тях на документи не само на тази LDS “църква”, но и на Американски секретни служби и предаването им на властите в Солт Лейк Сити, доведе до първите недоразумения. Стопроцентово мормонизираните съдилища и медии в щата формално оправдаха моите действия, но не позволиха да се огласят причините за конфликта - отказа ми да се присъединя към тяхната влиятелна и всепроникваща секта (по същество политическа организация) и да работя срещу интересите на страната си.
Антимормонски групи, не особено влиятелни там, решиха да използват случая за свои цели, свързаха се с мен, осигуриха преводач и частен детектив с видеокамери, за да „хванат в крачка” проследяващите ме “мисионери”.
В резултат: местен църковен президент и областен прокурор в същото време Джеймс Коп, тълкувайки погрешно моята връзка с Русия (както и визата и предстоящото идване на семейството ми в САЩ), ме обяви за потенциална опасност за дискредитиране дейностите им в Източна Европа.
Дни преди да пристигнат дъщерите ми, аз бях арестуван и отмъстен с бързо спретнат процес, изцяло базиран на „възстановени” чрез 45 хипнотични сеанса абсурдни „спомени” на мои „действия” и „изказвания”, които не съм извършвал и споменавал…
Искрено Ваш
/Д-р Божидар Бакалов/
8 март 2008 г.
|
